Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против решение № 2688 от 03.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1326/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, вкл. и в частта досежно присъдените разноски, както и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Й. В. Р., чрез пълномощника си и лично изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност.
Настоящата инстанция, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Решение № 177 от 12.01.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността й към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че ответницата в настоящото касационно производство е заемала длъжността „началник на политически кабинет" на министъра на правосъдието след 10.08.2009 г. и към момента на постановяване на оспореното решение. Като член на политическия кабинет на министъра на правосъдието в периода от 2000 г. до 23.09.2010 г. г-жа Разпопова е била включена в изпратеното, на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, на председателя на Комисията писмо на главния секретар на министерство на правосъдието изх. № 01-04-1109/24.09.10 г. При проверката е било установено, че на името на Й. В. Р. е налице картон - образец 6, същата е била с псевдоним „Иванова", категория „агент" и е била регистрирана на 01.10.1981 г. от оперативен работник С. М. по линия на 06 управление на ДС. В картона е отбелязан номер на личното досие (л. д.) – 61458, номер на промяна на катег. 28059 и дата 28.03.1986 г. Налице е и картон - образец 4 с отбелязан номер на л. д. 61458 в 06-ДС, който е задраскан и ръкописно е отбелязано „ ун. 1а-28059, I р. 13554, ун." Отново за дата на вербовката е отбелязана 01.10.1981 г. и ръководител С. М..
От представеното по делото копие от страници на регистрационен дневник на МВР съдът е установил, че там, под номер 61458, е отбелязана дата на регистрация 12.10.1981 г., категория "агент", псевдоним "Иванова", поделение вербувало с. с. - 06, 01, 03 с дата на вербовката 01.10.1981 г. Срещу същия номер е извършено отбелязване на съобщение за изключване на с. с. „28.03.1986 г. и архивен номер на делото 1а 28059, I р., 13554". От протокол № 76/1990 г. на отдел Трети – ДС - МВР рег. № IV 670/30.05.1990 г. е установено още, че в изпълнение на утвърдена от министъра на вътрешните работи докладна записка рег. № ГУ-68 от 29.01.1990 г. са прегледани дела от фонд 1-а и 1-р на 06 управление на ДС и е предложено същите да бъдат унищожени тъй като нямат научно-историческа, справочна и оперативна стойност. Под номер 308 в приложения към протокола списък фигурира архивен номер в 1-а 28059, брой листа 144, псевдоним „Иванова", рег. № 61458, архивен номер 13554 и брой листа 101.
При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорвания пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в предписаната от закона форма, като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА .
Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.
Съдът от първата инстанция неправилно е приел за неоснователно възражението на процесуалния представител на Прокуратурата за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона.
Оспорваният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона (л. 25).
В чл. 26, ал. 1 законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е "задължително": Първата хипотеза
се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората хипотеза
- по чл. 26, ал. 1, т. 2 се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизане в сила на този закон (т. е. 23.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност е необходимо да е налице минало събитие - лицето да е заемало публична длъжност
в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т. е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза
- по чл. 26, ал. 1, т. 3 касае задължително установяването на принадлежност относно лица, ЗАЕМАЩИ публични длъжности или ИЗВЪРШВАЩИ публична дейност към деня на влизане в сила на този закон
- 23.12.2006 г. Т.е. има се предвид онзи кръг от лица, които
преди и към момента на влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност
в смисъла, който е даден от законодателя. Четвъртата хипотеза е уредена в т. 4 на текста …
Като се има пред вид, че всеки закон се създава за регулиране на обществени отношения и удовлетворяване на обществени нагласи и потребности, мотивите към законопроекта на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представени в парламентарното заседание на 29.06.2006 г. и обсъжданията на народните представители в заседанието на Народното събрание при второ четене на закона на 29 ноември 2006 г. се налага извода, че с този закон – ЗДРДОПБГДСРСБНА - законодателят цели да бъде информирано обществото за принадлежност към органите по чл. 1 на онези лица, заемали или заемащи
към момента на влизане в сила на Закона публични длъжности - т. е.
управлявали и управляващи
към този момент, възстановяване на доверието на обществото, препятстване на възможността от манипулиране на лицата, заемали и заемащи публични длъжности за изтеклия 17-годишен период от време на преход.
Законът няма за цел лустрация и създаване на законови препятствия на възможността за заемане на публични длъжности. Именно затова Комисията има правомощия по чл. 26 и такива по чл. 27 от Закона да установява обстоятелства, които са били налице в миналото, обаче
към точно фиксирани два момента - към 10.11.1989 г. и към 23.12.2006 г,. или към момента наназначаване/избор за публична длъжност .
Следователно, за случаите, в които лицата кандидатстват за заемане на публични длъжности след влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА, какъвто е и настоящият случай, изброените в чл. 27, ал. 1, т. от 1 до 3 лица следва да поискат
предварително
, т. е. преди избора или преди назначаването произнасяне на Комисията, като това искане следва да е придружено със съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителната проверка, по арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Когато предварителна проверка не е направена преди назначаването/избора на кандидатите да заемат публични длъжности или съответните длъжности са станали публични в по-късен момент, няма пречка да бъде извършена проверка от Комисията за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, но в тези случаи е задължително искането на органа да бъде придружено с писменото съгласие на проверяваното лице. Ако няма такова съгласие е налице съществено нарушение на процедурата, установена в чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и съответно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК на постановения административен акт.
Ето защо проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 на заемащата публична длъжност г-жа Разпопова е възможна единствено на основание и по реда на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с нейно съгласие, каквото в случая няма.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2688 от 03.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1326/2011 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Х./п/ Й. Д.
Г.Х.