Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 6297 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 7342 / 2012 г. на Административен съд София - град, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна М. С. Х., в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на М. С. Х. решение № 496/05.07.2012г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Прието е, че в разглеждания случай не са налице данни и не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Също така е посочено, че е нарушен и материалния закон, като не е обсъдена обстановката в Сирия, поради което административното решение е отменено, а преписката върната с указания М. С. Х. да бъде запознат с правото му на правна помощ по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето и при изразено желание, такава да му бъде осигурена. Посочено е също така отново да бъде проведено интервю, след осигуряване на правна помощ и с участието на служебен защитник, както и да се обсъди положението в Сирия, както и обстоятелството къде и при кого би живял непълнолетният непридружен при завръщане в страната му по произход – Ирак, въз основа на което да извърши преценка за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно.

Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона писмена форма и не е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗУБ, тъй като ответния административен орган е приложил изключението по чл. 25, ал. 5 ЗУБ и М. С. Х. е бил представляван от социален работник назначен със заповед № ЗД – РД/09/10 от 05.04.2012 г.

Настоящата инстанция споделя извода на съда за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Правилно е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Имайки се предвид, че в случая се касае за дете, което е непълнолетно и в случая е непридружено, дори и М. С. Х. да е бил изрично запознат с правото му на правна помощ, редът, по който това право следва да бъде реализирано и неправителствените организации, с които ДАБ е сключила договор за предоставяне на правна помощ, спецификата на конкретния случай е изисквала по – специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето.

Правилно съдът е посочил, че административното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, като е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. След като родителите на детето, което е непридружено, живеят в Сирия, следвало е административния орган да се произнесе и относно положението в Сирия. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, каквато в конкретния случай се явява Сирия.

На основание казаното до тук обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 6297 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 7342 / 2012 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. С.Х.