О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 572

Гр. София, 09.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.02.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3733/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КОНПИ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд/АС/ по гр. д. №2404/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Д. Д., Е. М. и Н. Д. по чл. 153 КОНПИ, за отнемане на имущество на обща стойност 244 837, 90 лв. Прието е като краен извод, след преценка на посочените в мотивите доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, че не се установява значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, като предпоставка за отнемане на процесното имущество от ответниците.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по правните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивния съд при постановяване на крайния си акт да изложи собствени мотиви относно събраните в хода на производството доказателства, направените възражения и оспорвания от страните и да изложи мотиви защо кредитира едни, а други не?; 2. Длъжен ли е съдът при изслушване на експертни заключения, независимо дали са поискани от страните или са допуснати служебно от състава, да изложи мотиви защо кредитира или не съответните заключения?; 3. При наличието на няколко експертни заключения по допусната експертиза, длъжен ли е съдът да изложи...