Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 вр. чл. 288 от ГПК

Образувано е по частна жалба на О. д. на М. – гр. Ш., срещу определение №509 от 29.12.2008г по ч. гр. дело № 544/2008г на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 10.10.2008г за прекратяване на производството по гр. д. 141/2008г на Шуменски окръжен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на регресния иск по чл. 9 от ЗОДОВ за търсене на пълна имещуствена отговрост от служител на Дирекцията извън случаите 235 ал. 3 от ЗМ., при основание за търсене на ограничена имуществена отговорност съобразно изложените с иска факти

Довод за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 касаторът извежда от липсата на съдебна практика по искове за търсене на отговорност от длъжностното лице в случая по чл. 9 от ЗОДОВ, както и от неяснота в ЗМ. относно обема регресна отговорност и нейните предпоставки, в случай че държавата е осъдена да обезщети гражданин по чл. 1 от ЗОДОВ, наред с оплакването, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице, основание да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК не е налице.

Поставения от касатора въпрос по тълкуването на чл. 237 от ЗМ. във връзка с на регресната отговорност на служителя, претендирана с оглед постановяване на осъдително решение по ЗОДОВ срещу М., е намерил изрично и ясно разрешение при разпоредбите на ЗМВР отм. в Тълкувателно решение №3/2004г на ОСГК,което запазва значението си и при действащия понастоящем чл. 235 вр. Чл. 235 вр. чл. ние регресна отговрност да се претендира на всички вреди ЗМ. кон вреда, без да е налице умисъл 237 от ЗМ. - обстоятелството, че държавата поема обективнвата отговорност по реда на ЗОДОВ и е изплатила обезщетение на увредения гражданин, не е основание регресна отговрност от виновния служител да се претендира винаги в пълен размер.

Защитата на кассатора основава доводите си за неяснота и противоречие в нормативната уредба на неправилно систематично тълкуване, Като придава на чл. 237 ал. 2 от ЗМ. значението на специално правило, каквото тази норма няма спрямо чл. 237 ал. 1 от ЗМ., се изтъква противоречие там, където законът е ясен. Конкретното и изрично препращане на чл. 9 ал. 1 от ЗОДОВ към реда и условията на специалния ЗМ. за случаите, в които е предвидена отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, кореспондира с правилото на чл. 237 ал. 1 от ЗМВР. Последното гласи, че изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, М. има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1 от същия закон. Касае се за иск, допустим единствено при предпоставките на чл. 242 ал. 3 от ЗМ. и за отговорност, лимитирана от чл. 239 ал. 1 от ЗМ., т. е за вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.

Варненски апелативен съд е съобразил гореизложеното, като е приел за недопустимо разглеждането на регресен иск при предпоставките на чл. 9 от ЗОДОВ, спрямо служител на М., от чиито действия и бездействия е произтекла обезщетената по специалния закон вреда, без да е налице умисъл от страна на последния. Разрешението по случая и прилагането на материалния закон не обосновават допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение №509 от 29.12.2008г по ч. гр. дело № 544/2008г на Варненски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.