ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1865

гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20238002100638 по описа за 2023 годинаПроизводството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. М. против решение № 263258/07.11.2022 г., постановено по гр. д.№ 14117/2020 г. от ІІ-ри бр. състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК и е потвърдил решението на СРС, с което ответницата е осъдена да заплаща месечна наемна цена за предоставеното ползуване на семейно жилище след прекратяването на брака, като е намалил определения от СРС размер на месечната наемна цена.

Съдът е приел, че за възникване на задължението за заплащане на наем не е нужно отправянето на покана до ползващия имота бивш съпруг, като елементите на фактическия състав на претендирания наем са същите като този по общата норма на чл. 31, ал. 2 от ЗС и в него не се включва отправянето на покана – такава не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. В този смисъл – задължението за заплащане на наем възниква от момента на влизане в сила на бракоразводното решение в частта за предоставяне на ползването на семейното жилище и възникналото вследствие на това предоставяне наемно правоотношение, което в настоящия случай е станало на 20.06.2018 г. Съдът е приел въз основа на горното, че от 20.06.2018 г. за въззиваемия е възникнало вземане за наем за ползването на собствения му недвижим имот от страна на въззивницата.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 2,...