О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50005
гр. София 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд и Върховен административен съд – смесен петчленен състав в закрито заседание на 21 юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. Ч: Т. К. З АТАНАСОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдията З.Агр. дело № 15 от 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд София-град за разглеждане на искова молба с рег. № 1713/19.01.2022 г. по описа на Административен съд София-град, подадена от Б. Н. С. лишен от свобода срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място].
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
В подадена искова молба до Административен съд София-град с рег. № 1713 от 19.01.2022 г. от Б. Н. С., лишен от свобода са изложени твърдения, че по отношение на ищеца е извършено противоправно деяние от служители на ГДИН, представляващо тежка форма на дискриминация, чрез умишлено бездействие за периода от време от 30.11.2019 г. до 13.01.2022 г. Твърди се, че служители на ГДИН ИСДВР С. М., С. Ж. и Д. С. не работели с ищеца - не се срещали с него, не беседвали, както е предвидено в ЗИНЗС, като същевременно работели с други лишени от свобода лица и е посочено името на едно от тях. Твърди се, че това поведение нарушава правата на ищеца по Х. за основните права на ЕС, по Международния пакт за граждански и политически права на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Ищецът твърди, че служителите ИСДВР като работели с другите лишени от свобода „свалят режим, свалят точки и т. н., а мене дискриминират и така ме унижават”, поради което изпитал негативни изживявания като страх, тревожност, депресия, чувство за безпомощност, представляващи претърпени неимуществени вреди. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца С. сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
С определение № 659/25.01.2022 г. по адм. дело № 466/2022 г. Административен съд София-град е прекратил производството по делото и го е изпратил на Софийски районен съд по компетентност. Административният съд е приел, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, доколкото основанието е неравенство в третирането и компетентен да го разгледа е районният съд.
С определение № 13057/23.05.2022 г. по гр. дело № 6176/2022 г. Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че компетентен да разгледа делото и да се произнесе по предявения иск е Административен съд София-град. Прието е, че предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 ЗОДОВ, поради което делото е подсъдно на АССГ. Позовал се е на т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, според която делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от ЗЗДискр. Посочил е, че според мотивите на постановлението двете норми – тази на чл. 71 и на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища. Прието е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че е затворник и насочва иска си за обезщетение спрямо ГДИН, тъй като негови служители противоправно бездействат, с което го дискриминират, че при тези факти правната квалификация на иска е по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд като взе предвид разпоредбите на ЗЗДискр. приема, че делото е подсъдно на Районен съд [населено място] по следните съображения:
Изложените факти и обстоятелства в исковата молба, преценени в съвкупност със заявеното искане водят до извод, че правното основание на предявеният иск е по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от дискриминационно поведение спрямо ищеца, извършено от служители на ГДИН.
С тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по т. дело № 1/2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд, като тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта по т. 4 е обявено за изгубило актуалност. В мотивите на тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Прието е, че разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, в която не се съдържа уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи на чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация.
Като взема предвид това тълкуване съдът приема, че в случая компетентен да разгледа предявеният иск от Б. Н. С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е Районен съд [населено място].
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл. 135, ал. 5 АПК
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да разгледа исковата молба, подадена от Б. Н. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. [ място], регистрирана с вх. № 1713/19.01.2022 г. по описа на Административен съд София-град против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] е Районен съд [населено място].
Изпраща делото на Районен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд София-град за сведение по движението на адм. дело № 466/2022 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: