Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от кмета на О. В. срещу решение № 1555 от 14.06.2012 г. по адм. д. № 548/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменен

мълчалив отказ на кмета на О. В. за освобождаване на „Бългериън-А. П. М.” ЕООД („БАМП” ЕООД)

от заплащането на такса битови отпадъци за 2012 г. и

е изпратена преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна е представила писмен отговор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Пред съда е подадена жалба срещу мълчалив отказ на О. В. за освобождаване от задължение за плащане на така битови отпадъци за 2012 г. поради неползване на съответните услуги, като не е посочен органът чийто мълчалив отказ се обжалва. Съдът е разгледал жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община В. по

молба рег.№РД 11-2600/2249/27.12.2011 г. на дружеството за освобождаване от заплащането на такса битови отпадъци във всичките й части за 2012 г. и го е отменил, като е върнал преписката на кмета за произнасяне. Приел е, че административният орган не е

отстранил противоречието в изявленията на дружеството-жалбодател – че ще ползва услугите на О. В. във връзка със сметосъбирането, сметоизвозването и пр. според декларацията по чл. 19 от Наредбата от 15.11.2011 г. и че няма да ползва имотите си, респ. и услугите на О. В., поради което настоява за освобождаване от ТБО с молбата си от 27.12.2011 г .

Направени са изводи, че кметът е следвало да приложи по преписката доказателства, че в районите, в които се намират декларираните недвижими имоти, О. В. фактически извършва услугите...