Образувано е по касационна жалба на Д. Н. В., от гр. П., срещу решение № 928/26.05.2011 г. по адм. д. № 2800/2010 г. на Административен съд гр. П.. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба К. В. Й. и П. Д. Й., както и община П. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Н. В., К. В. Й. и П. Д. Й. срещу заповед № 10ОА2661/03.10.2010 г. на кмета на община П., с която като на наследници на И. Й. В. в обезщетение за отчуждения му през 1986 г. недвижим имот им е отстъпен самостоятелен обект с предназначение гараж заедно с прилежащите части от общите части на сградата, с пазарна оценка 8 300 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон:

В случая се касае за незавършено отчуждително производство в смисъла на недовършено обезщетяване при условията на пар. 9, ал. 1, ПЗРЗУТ. Поради това приложими са правилата на чл. 100 ЗТСУ отм. и чл .102 ЗС отм. . С оглед влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 667/1987 г. на Пловдивския районен съд, не следва да се извършва нова оценка на отчуждения гараж, а само пазарна такава на обезщетението - в случая също гараж. Поради това без значение в случая е данъчната оценка на отчуждения имот, както се претендира от жалбоподателите. По същество претенцията на жалбоподателите и пред първоинстанционния съд, и пред касационната инстанция е за заплащане на разлика между отчужден имот и дадено в обезщетение. Такава не се дължи, тъй като на наследниците на собственика на отчуждения имот е било предоставено равно по вид обезщетение, оценено по съответния ред. Обстоятелството, че част от отчуждения имот - гараж, собственост на наследодателя на жалбодателите, е бил изграден в нарушение на строителните правила, опровергава необходимостта от нова оценка, тъй като именно отчужденият гараж съгласно цитираното съдебно решение не следва да се оценява. Касае се само за довършване на процедура по отчуждаване, при която няма необходимост от парично изравняване на отчужден и обезщетен имот.

Предвид изложеното, като е приел законосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 928/26.05.2011 г. по адм. д. № 2800/2010 г. на Административен съд гр. П.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Т. Р. Т.Р.