ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1666

гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. И.

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Е. В. К. гражданско дело № 20238002100170 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, представлявана от И. В. - началник ТО Бургас, срещу решение № 139/21.10.2022 г. по в. гр. д.№ 296/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260008/26.04.2022 г. по гр. д.№ 300/2018 г. на Окръжен съд Разград и са отхвърлени исковете на КПКОНПИ против А. А. М., И. А. М. и А. И. А., на основание чл. 74, ал. 1, във вр. с §5 ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на държавата на суми в размер на общо 208 588, 64 лева.

Касационна жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/ „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ. §1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и нормата на §1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“ 2/ „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ и 3/ Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 или. ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 153, ал. 1 или ал. 2 от ЗПКОНПИ?“

А. А. М., И. А. М. и А. И. А., всички чрез адвокат Н. В. от АК-Разград и адвокат Н. Х. от АК-Разград, оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че липсва основания за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.

Въззивният съд приема, че въз основа на уведомление вх.№ УВ-567 от 14.03.2017г. от Окръжна прокуратура Разград, за привличане на А. А. М. като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, Комисията е започнала проверка на имуществото й за периода от 10.04.2007г. до 10.04.2017г. В хода на проверката е установено, че съпрузите А. А. М. и И. А. М. са живеели и работили в Италия, като през проверявания период са продали на 25.07.2007 г. закупения от тях с договор за кредит от 2000 г. имот за 60 000 евро. Всички преминали парични средства през банковите им сметки в България, според вещите лица, са били наредени от техни близки, които същите са реализирали като доход по трудови правоотношения в Италия, а средствата с установен произход са общо в размер на 285 701, 60 лева, но банковите сметки на проверяваните лица са занулени и по тях няма налични средства. Според съдебно-икономическата експертиза, доказаните разходи на ответниците през проверявания период са общо 122 273, 68 лева, вкл. с добавените за строително-монтажни работи /22 463, 96 лева/, а нетният им доход е 163 427, 92 лева, поради което разликата със стойността на наличното имущество от 60 605 лева /в края на проверката/ е положителна величина – 102 822, 92 лева, но не е налице несъответствие над 150 000 лева, по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ от 27.12.2016г. /отм./.

При тези обстоятелства съдът възприема изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период, но само ако е налично в патримониума на проверяваните лица в края на изследвания период. Според мотивите на решението, сумите постъпили по банковите сметки от трети лица са част от имуществото на ответниците, но могат да бъдат предмет на отнемане само ако са налице съответните парични знаци, а в случая те не са в наличност, с оглед на което исковата са неоснователни.

При проверка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следните съображения:

Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на аргументи, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На първите два въпроса в изложението към касационната жалба, се дава отрицателен отговор в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, с което се приема, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“, както и че „не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.“ В случая, въззивният съд приема, че не може да се отнемат парични средства, преминали по банковите сметки на ответниците, поради доказания законен източник на придобиването и неустановената им в края на изследвания период наличност, поради което неналичните средства следва да бъдат приспаднати от общата стойност на имуществото на проверяваните лица.Тези изводи са изцяло в съответствие с дадените разрешения в цитираното решение по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, с оглед на което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Последният повдигнат въпрос обуславя изхода на делото и волята на съда в обжалваното решение, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът за дължимата държавна такса от Комисията при отхвърляне на подадена от нея жалба срещу отхвърлително решение по иск на основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, намира своя отговор в разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - съдът се произнася с решение, в което присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото, т. е. законодателя предвижда, че дължимата държавна такса следва да се присъди при постановяване на решението, с оглед изхода на спора, а не предварително /Така определение № 160/ 02.04.2018 г. по ч. гр. д.№ 268/ 2018 г., ІV г. о./. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ е идентична с цитираната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, поради което даденото разрешение не може да бъде различно – с решението си съдът присъжда държавната такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото, както е приел съдът в обжалваното решение. Ето защо, последният въпрос не обуславя допускане на касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 21.10.2022 г. по в. гр. д.№ 296/2022 г. на Апелативен съд Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.