1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1669
гр. София, 15.06.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1059/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на община Карлово срещу решение № 1521 от 01.12.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. гр. д. № 2572/2022 г., с което е потвърдено решение № 232 от 18.07.2022 г., постановено по гр. д. № 483/2021 г. по описа на Районен съд-Карлово, с което [община] е осъдена да заплати на П. М. Х. сумата от 9 251 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения на П. М. Х. лек автомобил Х. ЦР-В, с рег. [рег. номер на МПС] , причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.06.2020 г. в [населено място], [община] при пропадане на автомобила в необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното плащане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси :
1. Следва ли въззивният съд да променя квалификацията на първоначално предявения иск, без да са наведени твърдения в исковата молба, отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства, обуславящи тази промяна?
2. Следва ли въззивният съд при промяна в правната квалификация от чл. 50 ЗЗД в чл. 49 ЗЗД, с оглед различните предпоставки за ангажиране на отговорност по двете правни норми, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства ?
По поставените въпроси се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От ответника по касационната жалба П. М. Х., чрез адв. М. П., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. /размерът на претендираното обезщетение е 9 251 лв./, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска - чл. 50 ЗЗД е неправилна, но доколкото районният съд се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от ищеца, то е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на заявените в исковата молба факти, поради което е постановил неправилно съдебно решение. Съдът е изложил мотиви, че в такава хипотеза въззивният съд е длъжен сам да определи точната правна квалификация на иска и да се произнесе по съществото на спора.
За да направи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че на 18.06.2020 г. ищецът е управлявал лекия си автомобил марка Х. ЦР-В, с рег. [рег. номер на МПС] по ул. „10- та“, в [населено място]. Ищецът се е движил в тъмната част от денонощието. Пътят не е бил осветен и автомобилът е преминал през необозначена шахта на пътното платно, която шахта е била без капак, в резултат на което водачът е изгубил контрол над МПС и се е ударил в паркиран товарен автомобил. Вследствие на произшествието на собствения на ищеца автомобил са причинени материални щети. Съдът е посочил, че фактът на настъпване на ПТП, наличието на препятствие на пътното платно - шахта без капак, преминаването на автомобила през препятствието и липсата на надлежно обозначение на същото от страна на служители на ответната община, настъпилите в резултат на ПТП имуществени вреди, както и причинната връзка между наличието на необезопасено препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие, са установени от приложения протокол за ПТП, събраните гласни доказателства и приетото заключение на съдебно - техническата експертиза. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателя, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, като в тази връзка са изложени мотиви, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална такава и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В процесния протокол е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Посоченият в протокола механизъм на ПТП кореспондира с показанията на свидетелите Г. и П. - служители в РУ на МВР [населено място], които са съставили протокола след посещение на местопроизшествието.Същите са установили, че мястото на инцидента е било тъмно, без улично осветление и след паднал обилен дъжд. При огледа констатирали шахта на пътното платно, без капак, който се намирал на около 10 метра, до оградата на близкия завод. Наличието на препятствие на пътя не било обозначено по съответния ред. Съдът е посочил, че в този смисъл са и показанията на свидетелите П. и Р..
С оглед приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че ПТП е настъпило на общински път съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, чието управление е възложено на общината, в случая Община – К., която по силата на чл. 31 от ЗП има задължението за извършването на ремонтите и поддържането на общинските пътища, като нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съдът е направил извод, че от обстоятелството, че на платното за движение е имало необозначена и необезопасена шахта без капак, следва, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа, да сигнализира незабавно препятствията по нея и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Доколкото общината осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа /чл. 49 ЗЗД/. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътя в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за ищеца. Вината на натоварените от общината лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира. Според въззивния съд причината, поради която процесната шахта е била оставена без капак, местонахождението му след ПТП и връщането му на място, са обстоятелства, ирелевантни за ангажиране на деликтната отговорност на общината. За неоснователено е счетено и направеното от ответника възражение за съпричиняване. За да присъди обезщетение в размер на 9 251 лв., съдът се е основал на заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, според което справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на увреждането възлиза на 9614 лв., а стойността на разходите за ремонта на увредените му части е 11085 лв., поради което възстановяването му е икономически нецелесъобразно, а причинената на ищеца материална щета е в размер на 9251 лв.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, поради следното:
Поставените от касатора правни въпроси са за правомощията на въззивната инстанция, при констатация, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна. Тези въпроси са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, но по тях съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /вкл. и цитираната от касатора/.
Според трайната практика на ВКС задължение на съда е да даде правната квалификация на иска, като същата се определя въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Ако въззивната инстанция установи, че тя е неправилно определена от първата инстанция, то следва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши спора по същество. В същия смисъл е приетото и в решение № 31 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2020 г., I г. о., където изрично е посочено, че когато въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви.
В случая въззивният съд, произнасяйки се с решението по правната квалификация на спорното право, е процедирал в съответствие с практиката на ВКС относно правомощието му сам да определи правната квалификация на иска. Съдът не е имал задължение предварително да обяви пред страните преквалификацията на иска, тъй като според разрешението, дадено в т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.
Във втория правен въпрос се съдържа и питане относно задължението на съда при констатирана неправилна правна квалификация да даде указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. Съобразно разясненията, дадени в т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Т.е. не във всички случаи на неправилно дадена от първата инстанция правна квалификация, въззивният съд е длъжен да дава указания на страните, а само в хипотеза, когато в резултат на неправилно определената правна квалификация са дадени неточни указания. В случая наведените в исковата молба твърдения са, че автомобилът на ищеца е попаднал в необезопасена и необозначена отворена шахта на пътното платно, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени вреди, като ПТП е настъпило на общински път, поддръжката на който е задължение на ответната община. Именно по тези фактически твърдения се е произнесъл и въззивният съд, като е приел, че те обосновават иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, констатирайки изрично, че районният съд се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от ищеца. Касаторът не сочи кои релевантни за спора факти са останали неизяснени в резултат на неправилно дадената от районния съд правна квалификация.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по поставените правни въпроси е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.
Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1 300 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1521 от 01.12.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. гр. д. № 2572/2022 г.
ОСЪЖДА община Карлово да заплати на П. М. Х. на основание чл. 78 ГПК сумата 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: