Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1575

София, 09.06. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.06.2023 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 777 /2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, срещу въззивно решение № 1445 /18.11.2022 г. по в. гр. д. № 1296 /2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 260180 /28.02.2022 г. по гр. д. № 7839 /2020 г. на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т. П. П. сумата от 1 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради неизпълнението на задължението за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия.

В останалата част – по иск за имуществени вреди с цена 120 лева въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба Т. П. П. в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на подадената касационна жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение в частта, която подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Без значение е обстоятелството по какъв начин е преустановено електрозахранването на процесния обект, т. к. е безспорно, че на 29.05.2020 г. дължимата сума за потребената ел. енергия е заплатена на крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, който дължи възстановяването на прекъснатото електроснабдяване в съответните срокове – вж. чл. 34, ал. 2 ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Според клаузата на чл. 62, ал. 3 от ОУ прекъснатото електрозахранване е следвало да се възстанови до 12.00 часа на следващия ден, а това е 30.05.2020 г., но на тази дата възстановяване не е осъществено, т. е. в необходимия срок, а едва на 05.06.2020 г. и то след заплащане на такса прекъсване и възстановяване, каквато съгласно чл. 34, ал. 1 ОУ не е била дължима за възстановяване на прекъснато електрозахранване - не се изисква заплащане на такса за прекъсване и възстановяване, а само на стойността на консумираната електроенергия, което е направено на 29.05.2020 г.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В касационната си жалба и в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД навежда довод, че не той (жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД), който е краен снабдител по смисъла на закона, е преустановил предоставяне на електрическа енергия на ищеца, а „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, който е мрежов оператор, поради което жалбоподателят не следва да носи отговорност по иска за неимуществени вреди. Във връзка с този довод жалбоподателят твърди, че релевантен за спора е единствено въпросът кое от дружествата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД или „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е упражнило правото си да прекъсне снабдяването.

В представеното си изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

Когато по делото е установено, няма спор, че са претърпени неимуществени вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването, при което са налице едновременно две хипотези на неизпълнение на два договора - преустановяване на продажбата на електрическа енергия и преустановяване на преноса на електрическа енергия, длъжен ли е съдът да изследва по чия инициатива е прекъснато електрозахранването, т. е. дали липсата на електрозахранване е пряка и непосредствена последица от липса на продажба на електрическа енергия или от липсата на пренос на електрическа енергия?

Повторена е тезата, че релевантен за спора е единствено въпросът кое от дружествата – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД или „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е упражнило правото си да прекъсне снабдяването на ищеца с електроенергия.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че за спора е без значение по чия инициатива е прекъснато електрозахранването, от значение е дали и в какъв срок ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е бил задължен да го възстанови. Ответникът по иска (жалбоподател и в касационното производство) е следвало да възстанови електрозахранването до 12.00 часа на следващия ден - 30.05.2020 г., но на тази дата възстановяване не е осъществено, а е осъществено едва на 05.06.2020 г. и то след заплащане на такса прекъсване и възстановяване, каквато съгласно чл. 34, ал. 1 ОУ не е била дължима за възстановяване на прекъснато електрозахранване.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е осъществено основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на особения представител на ответника адвокат С. П. М. възнаграждение в размер на 1 200 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 9, ал. 3 от НМРАВ.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1445 /18.11.2022 г. по в. гр. д. № 1296 /2022 г. на Пловдивския окръжен съд.

Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД да заплати на адвокат С. П. М. от АК Пловдив, с личен № [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.„“ № , ет., офис, сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.