Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Г. Х. и Е. Р. срещу решение № 47 от 15.01.2009 г. по адм. д. № 1426/2006 г. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, втори състав, като се иска отмяна на същото.

О. К. Н. взема становище да се остави в сила решението. О. В. не взема становище.

Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С решението, което се атакува с касационната жалба, Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № 1207/03.05.2006 г. на кмета на община В.. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗУТ, отменен но е действал по време на постановяването на заповедта, кметът на общината (района) въз основа на констативен протокол, съставен от служителите на общинската (районната) администрация, може да задължи със заповед лицата по ал. 1 за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. При установена непосредствена опасност кметът на общината (района) допуска предварително изпълнение на заповедта. За да е приложим този текст от закона следва да е налице, някой от изброените в него обекти и той да е неподходящ по местонахождение или разположение. В случая от една стана не е налице такъв обект, тъй като не се касае за ограда, както е приел окръжният съд, а за преграждане на черен...