Образувано е по жалба на „Диана – Тур” АД, в несъстоятелност, седалище и адрес на управление гр. Р., ул.

„Жеравна” №15 срещу заповед №РД-16-172 от 05.02.2010г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Изводът на административния орган не кореспондира с фактическата обстановка. Органът не е отчел, че в случая не става въпрос за хотелиерска дейност, а за отдаване на обекти под наем, въз основа на сключени договори на основание чл. 228 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Органът неправилно е приложил материалния закон – чл. 53, ал. 1, т. 1-7 от Закона за туризма (ЗТ) и чл. 23, ал. 1, т. 1-6 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата). Обявяването в несъстоятелност не е предвидено от закона като основание за прекратяване на придобита категория на туристически обект от категорията на процесния. Твърди, че нормата на чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗТ не е годно правно основание за прекратяване на категория, а отрицателна предпоставка за лицата, упражняващи хотелиерство, каквато дейност жалбоподателят не извършва. Счита, че заповедта не е мотивирана, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени оспорваната заповед.

Ответникът по жалбата – министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. С решение на съда за жалбоподателя е открито производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗТ право да извършва хотелиерска дейност има само лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон. Моли съда да остави в сила оспорваната заповед.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

С решение №37 от 20.06.2007г. на Разградския окръжен съд, постановено по дело №63/2005г., е обявена неплатежоспособността на жалбоподателя – акционерно дружество „Диана – Тур”, открито е производство по несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието – удостоверение на Разградския окръжен съд, л. 30, и съдебно решение, л. 35-39. Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е собственик на хотел „Разград”, гр. Р., ул. „Жеравна” №15. Безспорно е също, че хотелът притежава категория „две звезди” – удостоверение за категория №5282 от 12.10.2005г., издадено със заповед №РД-09-503 от 12.10.2005г. на министъра на културата и туризма. С вх. №Т-92-00-175 от 03.11.2009г. в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е постъпил сигнал от Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, л. 28 – 29, относно извършвана хотелиерска дейност от жалбоподателя въпреки, че е обявен в несъстоятелност. Сигналът е изпратен за проверка на Комисията за защита на потребителите. Комисията за защита на потребителите извършила на 18.11.2009г. проверка и констатирала, че в хотела на видно място е поставено удостоверение за категоризация „две звезди”, в което като собственик е посочен „Диана – Тур” АД. Установила, че жалбоподателят сключвал договори за наем на стаи с физически и юридически лица, водил регистър на настанените туристи с последна регистрация 02.11.2009г., на видно място имал поставен ценоразпис на предлаганите услуги. На свое заседание от 28.01.2010г. експертната комисия по категоризация на туристически обекти при категоризиране на средства за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения и туристически хижи разгледала сигнала и резултатите от проверката и предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издаде заповед за прекратяване на категорията на хотел „Разград” – докладна записка на председателя на експертната комисия №93-00212 от 05.02.2010г., л. 41 и 42. Въз основа на резултатите от проверката на Комисията за защита на потребителите и предложението на председателя на експертната комисия министърът издал оспорената заповед, с която на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗТ прекратил категорията „две звезди” на хотел „Разград”.

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на „Диана-Тур” АД за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за туризма „хотелиерство” е предоставянето на туристически услуги в категоризирани по Закона за туризма средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи. От законовото определение е видно, че това е вид стопанска дейност. Право да извършва тази дейност, съгласно чл. 45, ал. 1 ЗТ, има лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, и не е в производство по ликвидация или несъстоятелност. От така приетото законодателно решение е безспорно, че лице, което не отговаря на изискванията на закона няма право да упражнява дейността „хотелиерство”. По делото е безспорно, че жалбоподателят е лице, обявено в несъстоятелност, т. е. лице, което не отговаря на едно от кумулативните изисквания на закона. С обявяването в несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 2 от Търговския закон съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието, в т. ч. и осъществяваната от него дейност – „хотелиерство”. Отговорност за неизпълнение на влязлото в сила решение, съгласно чл. 663, ал. 1 от Търговския закон, носи синдикът.

Категоризацията на туристическите обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 – средства за подслон, в които попада и хотел „Разград”, цели да гарантира съответното качество на предоставяната услуга и е израз на държавната политика за въвеждане на единни критерии за извършване на туристическите дейности и за защита на потребителите на туристическите продукти по смисъла на чл. 2, т. 2 и 3 ЗТ. Предоставената по реда на Закона за туризма категория на туристически обект по чл. 3, ал. 1, т. 1, съгласно чл. 50, ал. 6 ЗТ е безсрочна. Законодателят изчерпателно е разписал условията, при наличието на които предоставената категория се прекратява – чл. 53, ал. 1 ЗТ. Сред тях не е обявяването на лицето, извършващо хотелиерство в съответния обект в несъстоятелност. Следва да се направи ясно разграничение между условия за извършване на правно-разрешена дейност и условия, на които трябва да отговаря обекта, в който се извършва тази дейност. Едните условия визират субекта, осъществяващ дейността, а другите – обекта, в който тази дейност се извършва. В случая административният орган е постановил прекратяване на категорията на обекта по причини, които не позволяват на субекта да извършва дейността. Налице е материална незаконосъобразност на акта. Нормата на чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗТ не е материалноправно основание за прекратяване на категорията на средство за подслон. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3, т. 2 ЗТ, редакция към датата на издаване на заповедта, при подаване на документи за категоризиране на туристически обект лицето, което ще извършва хотелиерство, следва да декларира, че не е в производство по несъстоятелност. Но в случая категорията е предоставена преди обявяването на жалбоподателя в несъстоятелност и за него не е налице законово задължение да информира органа по категоризация за настъпилите нови обстоятелства, още повече, че категорията на обекта, по силата на чл. 50, ал. 6 ЗТ, е безсрочна.

Видно от изложеното с оспорената заповед министърът на икономиката, енергетиката и туризма незаконосъобразно, в противоречие с лимитативните предпоставки на закона – чл. 53, ал. 1 ЗТ, е прекратил категорията на хотел „Разград”. Не е направил разграничение между дейност и обект, в който се извършва дейността, поради което заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед №РД-16-172 от 05.02.2010г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. С.Я.