Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. А., против решение № 1512/26.07.2016 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 651/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401042-091-01/22.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1244/23.12.2014 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 560 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ЦУ на НАП – гр. П., [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 560 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен...