Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Българска агенция по безопасност на храните, съответно срещу решение № 3685/31.05.2016 г. и решение № 6083/06.10.2016г., двете постановени по адм. дело № 1945/2016 г. по описа на Административния съд – София град. В двете касационни жалби са развити подробни съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касационните жалби - В. Д. Н. ги оспорва като неоснователни. Лично и чрез пълномощника си адв. И., в с. з. на 15.05.17г. отправя искане до Върховния административен съд да остави в сила постановените от първостепенния съд решения. Релевира доводи, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, като постановени в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила в депозираната писмена защита на адв. И.. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, за което представя списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на кас. жалба.
Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211,, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Българска агенция по безопасност на храните е неоснователна.
С решение № 3685/31.05.2016 г. по горепосоченото дело административният съд е осъдил Българската агенция по безопасност на храните да заплати на В. Д. Н. сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – Заповед № НК-3/08.04.13г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безосапсност на храните (БАБХ), за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Н.- началник на отдел "Управление на собствеността и административно - правни дейности" в БАБХ, като е осъдил Агенцията да заплати на ищцата направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 590 лв. Съображенията на съда за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди е основателен, тъй като е налице вреда, причинена вследствие на незаконосъобразен акт на администрацията и причинна връзка между вредата и вредоносния резултат, а претендирания размер на обезщетението е доказан от събраните гласни доказателства. Съдът е посочил, че както от показанията на изслушаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства по делото категорично се установява, че незаконосъобразното уволнение на Н. е засегнало доброто й име и реномето й и е достатъчно, за да се установи, че лицето е претърпяло сигерна вреда. Според съда, размерът от 5 000 лв. на претендираното обезщетение отговаря на извършената несправедливост и на начина, по който ищцата я е понесла: претърпения стрес, страх, тревога за живота на близките й и причинените проблеми в семейството, невъзможността да полага грижи за болните си родители поради липса на финансови средства. С оглед на установеното съдът е счел, че искът е основателен и го е уважил, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
По отношение на претендираната от Н. законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на отмяната на заповедта за уволнение до окончателното изплащане на главницата, в мотивите на постановеното допълнително решение № 6083/ 06.10.16г. административният съд е констатирал, че още в исковата молба Н. е заявила такава претенция, по която съдът е пропуснал да се произнесе. С допълнително решение, също предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е осъдил БАБХ да заплати на В. Н. и законната лихва върху сумата 5 000 лв. за периода от 11.03.15г. до окончателното изплащане на сумата.
Решение№ 3685 от 31.05.2016г. по адм. д. № 1945/16г. на АССГ е недопустимо постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като предявения иск не е конкретизирани по основание и период. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд следи служебно.
За да приеме това, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното:
Видно от петитума на исковата молба, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК вр. чл. 100, ал. 4 от ЗДСл, ищцата е претендирала обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 780 лв., изразяващи се в пропуснати ползи за периода на временното й отстраняване от служба, а именно т 07.02.2013г. до 08.04.13г., както и неимуществени вреди в размер на 2 220 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на признаването на Заповед № НК-3/08.04.13г. за незаконосъобразна по съдебен ред. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е твърдяла едновременно, че вредите са произлезли от заповедта за уволнение, но също и от Заповед № ОР-1/07.02.13г. за временно отстраняване от служба въз основа на образувано срещу нея изпълнително дело. И по отношение на двете заповеди ищцата е твърдяла, че са налице основания за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.
Съдът е дал ход на тази искова молба, като я е счел за редовна, видно от определение от 29.02.2016г., с което делото е насрочено в открито с. з.
По делото, на стр. 62, е приложено уточнение към искова молба, което не е докладвано по делото и по което съдът не се е произнесъл. Вярно е, че в молбата ищцата е заявила, че искът й се основава на отменената като незаконосъобразна Заповед № НК-3 от 08.04.13г. и следва да се счита до пълния размер от 5 000 лв., която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, но липсва произнасяне от съда по тази молба. Предприетото от ищцата уточнение в писмен вид не е допуснато от съда в съответствие със съдопроизводствените правила.
Едва в последното с. з. на 13.04.16г. ищцата е заявила, че основанието, въз основа на което иска ангажиране на отговорността на държавата, е отменената заповед № НК-3 от 08.04.13г. на изп. директор на БАБХ, като съдът е допуснал уточнение съобразно това изявление на ищцата, в което по същество няма произнасяне на съда досежно това с какъв размер и за какъв период на исковата претенция се счита сезиран.
В резултат на изложеното, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на предявената искова молба и е пристъпил към разглеждането на предявените с нея обективно съединени искове. Съдът не е допуснал уточнение на исковата молба в съотвествие с процесуалните изисквания за това, не е отчел, че ищцата не е конкретизирала периода, за който претендира присъждането на претендираното обезщетение. На практика в развилото се производство пред първата инстанция ищцата не е уточнила по надлежен ред размера на иска и периода, през който е претендирала, че е търпяла неимуществени вреди и по отношение времевите предели на силата на присъдено нещо в диспозитива на решението съответно липсва произнасяне. Произнасянето по размера на иска, от своя страна, не е основано на акт на съда, с койторешаващият състав изрично да е посочил, с какъв размер на иска е сезиран и при какви твърдяни обстоятелства. В случая непосочването на периода– без неговото конкретизиране с начална и крайна дата, както и непосочването му в диспозитива на съдебното решение, създава несигурност по отношение на постановеното от съда, включително по отношение на пределите на силата на присъдено нещо на решението, очертани в чл. 298 от ГПК и съответно неговата непререшаемост по чл. 299 от ГПК. Посочването на размер на иска, за който не може да бъде установено в кой момент от развилото се производство административният съд е приел, че е именно размерът на претендираната сума и въз основа на кое изявление на ищцата също съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че действително по делото, на стр. 62, фигурира уточнение на исковата молба, но както бе посочено, по него липсва произнасяне.
Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе с отхвърлителен диспозитив по един предявен иск, съставът на първостепенния съд не е отчел, че исковата молба, с която са предявени обективно съединените искови претенции не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането.Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно е от заявения в нея петитум, че липсва конкретизация досежно периода и основанието, за който се претендират вредите по всеки от исковете, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество.
При този изход на спора досежно постановеното решение № 3685 от 31.05.2016г., следва да бъде обезсилено и допълнително постановеното решение № 6083 от 06.10.2016г. по адм. д. № 1945/2016г., тъй като с него ответника е осъден да заплати законната лихва върху присъденото с първоначално постановеното решение обезщетение, за което настоящият състав приема, че е недопустимо постановено.
По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3685/31.05.2016 г. по адм. дело № 1945/2016 г. на Административен съд – София град, както и решение № 6083/06.10.2016 г. по същото адм. дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.