Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Т. М. срещу решение № 20/03.01.2015 г. по адм. д. № 683/2015 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага конкретни нарушения, допуснати от съда в хода на процеса, които твърди, че са опорочили постановения съдебен акт. Възразява, че съдът е подменил предмета на спора, а не се е произнесъл по изрично заявени искания и оспорвания от страна на жалбоподателя. Моли да бъде отменено решението на съда.

Ответникът по жалбата - началника на затвора София редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата - министър на правосъдието, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след подробен анализ на доказателствата и на относимите правни норми. Установените факти и обстоятелства водят до извод, че за административния орган - началника на З. С, не съществуват задължения, пряко произтичащи от нормативен акт, както твърди жалбоподателя. Не е налице бездействие по чл. 257 АПК, поради което оспорването е неоснователно. Доказателствата, на които се обръща внимание в касационната жалба, са част от административната преписка. Що се отнася до разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС, тя касае преместване на лишен от свобода от едни затвор в друг, докато в настоящия случай е налице преместване в затворническо общежитие, което е подразделение на З. С .

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

Административният съд е приел, че е сезиран с жалба от Д. Т. М., лишен от свобода срещу бездействия на Началника на затвора - гр. С. и министъра на правосъдието, изразяващи...