Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на М. С. М. – съдия в Софийски градски съд, против решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност, за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводственото правило на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 165, ал. 1, т. 2, чл. 166 и чл. 195, ал. 1, т. 7 от ЗСВ.
О. С колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище с изложени доводи за съответствие на оспорения акт с чл. 307, ал. 4, т. 2 и 5 от ЗСВ и чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ.
Заинтересованата страна административен ръководител – председател на Софийски градски съд, не е взел становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбата на М. С. М. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ.
След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.07.2015 г. Председателят на Софийски градски съд е направил предложение на основание чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ до Висшия съдебен съвет (ВСС), заведено с вх. № 11-06-974, за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. М.. В предложението са изброени множество нарушения на служебните задължения на съдията съгласно процесуалните закони, допуснати при насрочване на делата и изготвяне на съдебните актове.
На 12.08.2015 г. съдия М. е подал молба да бъде освободен от заеманата длъжност.
На 13.08.2015 г. ВСС е приел решение по т. 3.1 от протокол № 45 за образуване на дисциплинарно производство по предложението на административния ръководител от 30.07.2015 г. Образувано е дисциплинарно дело № 27 по описа за 2015 г. на ВСС.
По молбата на съдия М. от 12.08.2015 г. ВСС е приел следното решение по т. 16 от протокол № 48 от заседание от 24.09.2015 г.: "Не освобождава М. С. М. от заеманата длъжност „съдия” в Софийски градски съд, с ранг „съдия в АС” по подадена от него молба“.
Горното решение на ВСС от 24.09.2015 г. е било обжалвано от съдия М. пред Върховния административен съд, който с решение № 1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106 / 2015 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдът е приложил действащата разпоредба на чл. 166, ал. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, съгласно която наличието на дисциплинарно производство, образувано срещу подал оставка магистрат, е пречка за освобождаването на този магистрат от длъжност. Зачетен е и фактът, че предложението за образуване на дисциплинарно производство предхожда подаването на оставка. Щом като няма влязъл в сила акт на ВСС за освобождаване от длъжност, изтичането на срока на предизвестието не преклудира образуваното дисциплинарно производство и то следва да бъде финализирано. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че подаването на оставка и изтичането на срока на предизвестие са единствените правнозначими факти и те пораждат едностранно императивно прекратяване на правоотношението, като ВСС е длъжен да ги зачете с такива последици.
След като жалбата му срещу отказа на ВСС да го освободи от длъжност е била отхвърлена, М. М. е продължил да изпълнява длъжността „съдия“ в Софийски градски съд.
По предложение на Председателя на Софийски градски съд от 25.02.2016 г., в което са изложени обстоятелства за системно неспазване на сроковете за произнасяне, ВСС с решение по т. 4.1. от протокол № 14 от 17.03.2017 г. е образувал второ дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М.. Впоследствие на 14.05.2016 г. е направено и трето предложение, което в голямата си част преповтаря фактите и номерата на делата по второто предложение. С решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 24 от протокол № 9 от 21.06.2016 г. образуваното дисциплинарно дело № 12 / 2016 г. е било обединено с по-рано образуваното дисциплинарно дело № 27 / 2015 г.
На 15.04.2016 г. Конституционният съд по искане на пленума на Върховния касационен съд е образувал дело № 6 / 2016 г. за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г.).
С решение № 10-00-044 от 31.10.2016 г. Дисциплинарният състав е предложил на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да приеме, че М. М. – съдия в Софийски градски съд, е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ и да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност. Това предложение е мотивирано с огромния брой забавени производства (над 170) по насрочване, произнасяне и изготвяне на мотивите, които по същество представляват виновен отказ на съдията да правораздава. Поведението е окачествено като пълна липса на адекватно за съдия поведение и незачитане на правата на гражданите. Наложените наказания за същия вид нарушения за предходни периоди от време не са постигнали целта си.
Насрочените заседания за разглеждане на предложението на дисциплинарния състав от Съдийската колегия на ВСС на 22.11.2016 г. и 29.11.2016 г. са били отложени поради заболяване на жалбоподателя, удостоверено с медицински документи. На 13.01.2017 г. жалбоподателят e подал молба за отлагане на изслушването, насрочено за заседание на колегията на 17.01.2017 г. в 10 часа, като е приложил болничен лист на адвоката му. Представил е и писма с изх. № 8 от 23.11.2016 г. и изх. № 9 от 16.12.2016 г. на Председателя на ПП [ПП]. Към писмата са приложени декларация и писмо от лицето С. К., с което уведомява ръководството на политическата партия, че съдия М. е подал декларация за членство в политическата партия в Клуб [ПП] и че желанието му е било удовлетворено. Предложено е М. М. да бъде вписан в регистъра на партията и да му бъде издадено удостоверение за членство и членска карта.
В заседанието си на 17.01.2017 г. Съдийската колегия на ВСС е взела решение за отлагане на изслушването, което да се проведе същия ден в 15 ч. след уведомяване на дисциплинарно привлеченото лице. След като е било установено, че същия ден съдията е бил на работа и е бил уведомен няколко пъти за насрочването в 15 часа, Съдийската колегия на ВСС е пристъпила към разглеждане на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 313, ал. 2 от ЗСВ, в която лицето отказва да даде обяснения и да бъде изслушано. Дисциплинарният състав е докладвал подробно фактите, установени в дисциплинарното производство, във връзка със заеманите позиции, по-рано наложените наказания, ползваните отпуски, броя на разпределените и администрирани дела. Извършена е корекция на квалификацията на нарушенията, която е променена по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. Установено, че съдията не е извършвал или забавял дължимите процесуални действия по дела, започнали през 2011 и 2012 г. Някои от делата не са били насрочвани в продължение на около или повече от една година, а по две наказателни дела от общ характер няма изготвени мотиви вече няколко години (НОХД № 1114/2012 г. и НОХД № 4198/2012 г.). От 16.09.2013 г. съдия М. работи в Софийски районен съд в изпълнение на решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – „понижаване в длъжност съдия в за срок от две години“. Подробно са изброени допуснатите от съдия М. нарушения по образуването, движението и написването на делата по време на работата в районния съд. С писмо изх. № 695/21.07.2015 г. на Председателя на Софийски градски съд е изискана информация от Председателя на Софийски районен съд, във връзка с дейността на съдия М. С. М. за периода от 16.09.2013 г. до 19.07.2015 г. В подадената информация са изложени обстоятелствата относно постановените решения и мотиви за периодите 30.05.2014 г. - 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. - 15.07.2015 г., за постъпилите и насрочени дела за периода 30.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и за процентното натоварване на съдия М. М. спрямо съдиите в наказателно отделение на Софийския районен съд за периодите 30.05.2014 г. - 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. – 30.04.2015 г. Съдията не е насрочил 119 от разпределените му 136 броя дела с административно наказателен характер; не е насрочил 28 от разпределените му 59 броя наказателни дела от общ характер; от 66 разпределени частни наказателни дела е насрочил 8; от решените 44 дела през периода 30.05.2014 г. – 31.12.2014 г. не е изготвил мотивите по 10 дела или е допуснал забавяне повече от 8 месеца; от решените 42 дела през следващия период до 15.07.2015 г. не е изготвил мотивите по 18 дела, от които 4 дела са от общ характер. През периода 16.09.2013 г. – 28.05.2014 г. съдията е ползвал платен годишен отпуск за срок повече от шест месеца, а през периода 30.05.2014 г. - 15.07.2015 г. е бил с 60, 58 % натовареност спрямо останалите 53-ма съдии в наказателно отделение на Софийски районен съд. Посочени са номерата на немалък брой дела с описание на нарушения, които са определени като драстични. За еднородни системни нарушения през предходни периоди на съдия М. е било обръщано внимание, било е наложено дисциплинарно наказание „порицание" със заповед № 654/22.04.2008 г. на председателя на СГС, а с решение по протокол № 19/13.05.2009 г. Висшият съдебен съвет му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на трудовото му възнаграждение в размер на 25% за срок от шест месеца.
След проведено гласуване Съдийската колегия е взела решение, с което е наложила на М. С. М. – съдия в Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност, за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ.
При извършената служебна проверка Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на процесуална пречка да бъде реализирано дисциплинарното производство предвид образуваното конституционно дело, относимо към подадената от съдията молба за освобождаване от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК във вр. с чл. 328 от ЗСВ предвижда спиране на производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон.
На 12.08.2015 г., когато жалбоподателят М. е подал оставка, действащата разпоредба на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ е предвиждала, че съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството. Цитираната разпоредба на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ е била в сила и към 24.09.2015 г., когато ВСС е отказал да освободи М. С. М. от заеманата длъжност „съдия” в Софийски градски съд, с ранг „съдия в АС”, по подадена от него молба“. Разпоредбата е била в сила и към постановяването на решение №1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106 / 2015 г. на Върховния административен съд, с което жалбата против решението на ВСС от 24.09.2015 г. е била отхвърлена. Така постановеното решение не е било предмет на контрол в касационно производство. Подадената от М. М. касационна жалба на 01.03.2016 г. е била нередовна и не е била разгледана от по-горната съдебна инстанция. Решението по адм. дело № 12106/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е влязло в сила след изтичане на срока за обжалването му в началото на м. март 2016 г.
На 15.04.2016 г., когато Конституционният съд е образувал конституционно дело по искане на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г.), административното производство по искането на М. М. за освобождаване от длъжност е било приключено с влязъл в сила акт на кадровия орган. Подадената на 12.08.2015 г. оставка не е произвела желания правен ефект и към 15.04.2016 г. не е било налице висящо производство на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Оспорването на конституционосъобразността на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ, започнало на 15.04.2016 г., е неотносимо по съображение, че към същата дата не е било налице висящо производство по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, т. е. чл. 166, ал. 3 от ЗСВ не е „приложим закон“ по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК.
От правна страна следва също така да се има предвид, че по силата на чл. 166, ал. 2 от ЗСВ едностранното волеизявление по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ произвежда действие при условие, че в срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят изпълни задължението да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени. След като в молбата за освобождаване от длъжност не е посочен срок на предизвестието, то този срок следва да се счита за едномесечен съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. Видно от събраните доказателства, съдията не е изготвил всички актове по разпределените му дела и преписки и към настоящия момент, поради което след изтичане на едномесечния срок на предизвестие на 12.09.2015 г. подадената оставка е преклудирала действието си. Не може да се приеме тълкуване в смисъл, че подаването на оставката може да е безсрочно и че може да произведе ефект в бъдещ неопределен момент, независимо от неизпълнението на задължението по чл. 166, ал. 2 от ЗСВ.
Не се установяват съществи нарушения на административнопроцесуалните правила, които са повлияли върху фактическите установявания на кадровия орган и правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Разпоредбата на чл. 320, ал. 2 от ЗСВ създава правило за произнасяне от съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от внасянето на предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание. Въвеждането на законов срок за произнасяне кореспондира с принципа за бързина и процесуална икономия в административния процес. У. се, че разглеждането на внесеното предложение е било отлагано два пъти поради представени болнични листове за заболяване на дисциплинарно привлеченото лице. Законосъобразно Съдийската колегия на ВСС е приела за неоснователно искането за отлагане на следващото заседание, насрочено в 10 ч. на 17.01.2017 г., поради заболяването на адвоката. Жалбоподателят е бил уведомен за пренасрочването същия ден в следобеден час, за да може да се яви лично. Когато е налице поредно искане за отлагане на същото основание – невъзможност за явяване на страната или нейния адвокат – то се уважава, само ако от останалите обстоятелства е видно, че не е налице злоупотреба с право. В разглеждания случай междувременно представените нови документи за членство в политическа партия, указващи възможност за освобождаване на различно правно основание, внасят съмнение в добросъвестността на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Общият административнопроцесуален принцип изисква от всички субекти в административния процес да действат добросъвестно без да засягат правата и законните интереси на обществото и на трети лица. [ПП]
[ПП]