Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на “Х” О., със седалище в гр. Ш., чрез управителя Х. В. В., за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд постановено по т. д. № 973/2007 г. с което са уважени предявените от П. Н. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 38000 кипърски лири, представляваща заплатена цена по развалени договори за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2006 г. и от 31.08.2006 г. ведно със законната лихва от 30.10.2007 г. до окончателното заплащане, ведно със разноски по делото в размер на 5089 лева.

В молбата се поддържа, че дружеството не е било надлежно призовано и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК отм. Молителят счита, че по този начин е нарушено правото му на участие и защита в процеса и не са изследвани въпроси, имащи значение за изхода на спора. По съображения в молбата, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по молбата П. Н., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за нередовност на молбата за отмяна поради липса на точно и ясно мотивирано изложение на поддържаното основание. По същество се счита, че искането за отмяна е неоснователно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание на 24.09.2008 г.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия - второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед инвокираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:

Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от получаване на призовката за доброволно изпълнение, което следва да се счита и за момент на узнаване на решението, поради което е процесуално допустима. В молбата за отмяна се съдържа точно и мотивирано изложение на инвокираното основание, а именно твърди се, че е допуснато процесуално нарушение при извършване на призоваването и при отчитане на редовното или нередовното призоваване на дружеството, при приложението на чл. 51, ал. 4 ГПК отм., Разгледана по същество, молбата е основателна.

В производството по делото пред Варненския окръжен съд е представено удостоверение за актуалното състояние на дружеството – ответник/сега молител/ към 30.10.2007 г., от което е видно, че вписаното седалище и адрес на управление е гр. Ш., ул.”О” 5, ап. 2. На посочения адрес е изпратена призовката за съдебно заседание на 17.12.2007 г., заедно с препис от исковата молба и доказателствата. Предвид отбелязването от длъжностното лице при връщането й в цялост - че на посочения адрес няма фирмен знак, канцелария на „Х” О. и упълномощено лице, на което да се връчи призовката”, с разпореждане на съда от 11.12.2007 г. е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК отм. както за посоченото съдебно заседание, така и по отношение на съобщението за решението.

От представеното с молбата за отмяна удостоверение от Шуменския окръжен съд, фирмено отделение, по ф. д. № 228/2005 г. е видно, че в търговския регистър не са вписвани промени относно седалището и адреса на управление на търговското дружество – молител. На адреса на управление на „Х” О. са редовно връчени / на управителя на дружеството/ и всички съобщения и призовки, свързани с настоящото извънинстанционно производство.

След преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд. При призоваването на ответника - молител е допуснато нарушаване на процесуални правила на ГПК отм., вследствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото. Направеното от длъжностното лице – призовкар във върната в цялост призовка за съдебно заседание на 17.12.2007 г. отбелязване не съдържа данни, че дружеството е напуснало посочения адрес на управление, за да може да се приложи фикцията по чл. 51, ал.ІV ГПК отм. Действително, в чл. 48, във вр. с чл. 45 ГПК отм. и в останалите правила за призовавания и съобщения не се съдържа изрично изискване за начина на оформяне на тези книжа при констатация на връчителя на призовки, че лицето не се намира на адреса. В приложената по делото призовка обаче липсват категорични сведения, че търговското дружество – ответник не се намира на вписания в регистъра адрес на управление на дейността му, който по смисъла на чл. 12, ал. 2 ТЗ е адрес на търговеца. Липсата на фирмен знак и на канцелария, както и ненамирането на „упълномощено лице” при единствено посещение на посочения адрес на 04.12.2007 г., на което да се връчи призовката заедно с книжата по делото, не налагат извод, че адресът на дружеството е сменен. Доводите на ответника по молбата в тази насока не могат да бъдат споделени. В случая, направеното от длъжностното лице връчител отбелязване, не е достатъчно, за да се приеме, че търговецът е променил адреса си, без да изпълни задължението си за вписване на това обстоятелство. След като не е удостоверено по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на призоваването на „Х”О. за съдебно заседание на 17.12.2007 г., дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес, то неправилно съдът е приложил фикцията за редовност на призоваването съгласно специалната разпоредба на чл. 51, ал. 4 ГПК отм.,

Поддържаните от ответника по молбата доводи във връзка с направено идентично отбелязване при връчване на изпратена до дружеството нотариална покана от 11.10.2007 г., с изявления за извънсъдебно разваляне на сключените между страните предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот, / стр. 32 от т. д. № 973/2007 г. на ОС – В. /, са ирелевантни. Нотариалната покана предхожда завеждането на делото и е относима единствено към въпроса за достигане на изявленията до адресата, обусловило и предявяването на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а не към призоваването в исковия процес по приложеното дело. Макар и да касае съществото на спора, за пълнота следва да се отрази, че Варненският окръжен съд е приел, че изявленията за разваляне на двата предварителни договора не са връчени на ТД на вписания адрес на управление, като е отчел единствено ефекта на исковата молба като изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 4 от 02.01.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 973/2007 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: