Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар В. В. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 11269/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез неговия пълномощник срещу решение № 4037/18.06.2021 г. по адм. д. № 12756/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба „Комфорт КБК Груп“ ООД, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответника по касационната жалба срещу решение № 550/25.07.2019 г. по протокол № 80/25.07.2019 г. на Столичния общински съвет /СОС/, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к.“Дружба I – III“ и местност „Дружба 2-I част“, в частта за УПИ IV-„за озеленяване с режим на Тго“ в кв.42г, относно включването в него на собствения му имот с идентификатор 68134.1505.1244 по кадастралната карта .

С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания административен акт в оспорената му част.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Не е извършена необходимата съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 ЗУТ екологична оценка за съвместимост на проекта. Нарушено е изискването по чл. 134, ал. 9 ЗУТ за получаване на писмено съгласие от министъра на образованието поради предвидена с изменението промяна на предназначението на имота на жалбоподателя, попадащ в УПИ III-„за училище“ в кв. 42г на м. „Дружба 2-I част“. В акта не са налице мотиви и съображения относно необходимостта за промяна на предвиждането за имота на жалбоподателя – от режим на застрояване „за училище“ към отреждане „за озеленяване с режим Тго“. При наличието на повече от една възможности пред административния орган и липса на мотивиране на неговия избор е преградена възможността съдът да извърши правилна преценка за законосъобразност на акта и спазване на принципа за съразмерност. Не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7 във връзка с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, тъй като е установено, че по действащия ОУП на София процесният имот попада в устройствена зона „Жк“, а не в територия с режим „Тго“, не е реализирано мероприятието по предходния ПУП, имотът не попада в междублоковото пространство на жилищния комплекс и са достигнати минимално изискуемите прагове на озеленяване.

Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения:

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че с оспореното решение се цели преструктуриране на жилищния комплекс, осигуряване на пълното запазване на зелените площи, както и обособяване на урегулирани поземлени имоти с предназначение за озеленяване за постигане на необходимия минимум озелени площи. От заключението на вещото лице е видно, че имотът съгласно ОУП -Столична община се отнася към устройствена зона „Жк“-жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, докато съобразно предвижданията на обжалвания план досежно процесния имот същият попада в устройствена зона „Тго“. В тази насока законосъобразен е изводът на решаващия съд, че предвижданията на процесния план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона, съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Установено е също, че предвидената при преструкторирането на ж. к. „Дружба – 2-I част“ зелена площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 23,68 %, т. е над минимално установените 15%, по чл. 21, ал. 4 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на това се явяват правилни изводите на административният съд за допуснати нарушения по чл. 103, ал. 4, чл. 104 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Процесният имот, по одобрения със заповед №РД–50-09-90/09.03.1983 г. план попада в УПИ III – „за училище“ от кв. 42 по действащия ПУП за[жк]. Общественото мероприятие не е реализирано, т. е. планът не е приложен. Върху имота, както и върху съседните такива не са извършени никакви благоустройствени мероприятия, свързани с изграждането на озеленени площи с публичен характер. Имотът не попада и в междублоково пространство, а попада в терен с нереализирани мероприятия по действащия ПУП. В този смисъл, след като имотът е отреден за озеленяване, вместо за предвиденото по Общия устройствен план комплексно жилищно строителство, както и че след като предвидената по плана при преструктурирането на ж. к. „Дружба-2-I – част“ зелена площ за широко обществено ползване е над минимално установените, то изводът на първоинстанционния съд за нарушение на 134, ал. 3 ЗУТ е съответен на материалния закон. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 9 ЗУТ изискваща изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти - собственост на държавата или общините, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения, да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър.

Настоящата инстанция споделя аргументите на съда, че процесното решение досежно имот с идентификатор 68134.1505.1244 е постановено в нарушение на чл. 22 ЗУТ. В чл. 22, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ са регламентирани условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съобразно устройствените показатели на съответната устройствена зона - в случая Жк. С чл. 22, ал. 6 не се допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в Наредба №7/2003 г, а съгласно чл. чл. 22, ал. 7 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6, се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. От текста на разпоредбата следва, че условието, за да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване поземлени имоти, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона /плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване/. В случая това условие не е налице, поради което изводът на административния съд, че е допуснато нарушение на изискванията по чл. 22, ал. 7 във връзка с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ е правилен. Имотът не попада в площи между сградите в комплекса /междублоково пространство/ или части от него с реализирани зелени площи.

Доколкото оспореният ПУП е за преструктуринане на жилищен комплекс по смисъла на пар. 5, т. 24 ДР на ЗУТ, процесният имот на жалбоподателя е част от цялостната концепция за устройствено планиране на района. В този смисъл обаче следва административният орган да изпълни задължението си по чл. 6 АПК да избере осъществимата най-икономично и благоприятна за държавата и обществото възможност и съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ. В конкретния случай избраният вариант, с който се разпорежда промяна устройството на имота, не съответства на вече даденото отреждане на УПИ по предишен план и не е най-икономичният с оглед вида и предназначението на ПУП. Вложеният от законодателя смисъл с оглед променените обществено-икономически условия по смисъла на чл.134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1 т. 1 ЗУТ е възстановени по реституционните закони имоти, в случай, че отговарят на останалите изисквания на закона, да могат да се урегулират. В конкретния случай, след като имотът на жалбоподателите попада в територия, която не е оценена от ОУП като озеленена площ и се отнася към устройствена зона Жк и предвид високият предвиден процент за озеленяване по оспореното изменение, то по принципа на преструктурирането на жилищните комплекси имотът може да се урегулира и предвиди за определен вид застрояване.

Предвид изложеното, решението следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4037/18.06.2021 г. по адм. д. № 12756/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов