ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121

София, 26. февруари 2020 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4040 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 113/08.07.2019 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 246/2019, с което е потвърдено решение № 1417/20.11.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 205/2015, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен за 1/2 ид. част от имот.

Недоволен от решението е касаторът П. Д. Д., представляван от адв. И. Д. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността във въззивното производство да се събират доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения и длъжен ли е въззивният съд да допусне тези доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и по материалноправния въпрос за действието (обвързващата сила) на сделката на разпореждане, съответно на предварителния договор, сключен от един от съпрузите, без участието на другия, с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика на ВКС.

Ответникът по жалбата Н. Н. Р., представляван от адв. П. К. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен...