О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 120

София, 25.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Р. К

Е. М

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………...…………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 617 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби от ответниците по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 81 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.Х.2018 г., постановено по т. д. № 158/2018 г., с което в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК/ е било е било признато за установено, че бургаското „П. Л” ООД и неговия управител Д. Г. М. от [населено място], [община], дължат солидарно на Т. В. В. от [населено място] сума в размер на 112 000 лв., представляваща част от вземане на последния, възлизащо на 212 000 лв. и произтичащо от запис на заповед, издаден на 16.Х.2015 г. от това търговско дружество и авалиран от неговия управител Д. Г. М., както и законната лихва върху горепосочената главница от 112 000 лв., считано от 19.ХІІ.2016 г. и до изплащането й, за което вземане в полза на ищеца Т. В. е била издадена Заповед за изпълнение № 4507/20.ХІІ.2016 г. по ч. гр. дело № 8100/2016 г. по описа на РС-Бургас.

Касационната жалба с вх. № 9193/30.ХІ.2018 г. на Д. Г. М. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от...