О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

гр.София, 24.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4122/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Д., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д-р Х. Й. Д. - АИПСМП”, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5845 от 31.07.2019 г. по в. гр. д.№ 9770/ 2018 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 39769/ 2013 г., след което касаторът е осъден на основание чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД да предаде на „Диагностично – консултативен център ХХІІ – София” ЕООД кабинети № * и № *, намиращи се в сграда на дружеството на [улица] [населено място], въз основа на прекратен договор за наем № 3/ 01.07.2000 г.

Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд материалноправния въпрос за приложимостта на въведените с чл. 102 ал. 4 ЗЛЗ преференциални условия, включително и забраната за прекратяване на сключени между лечебни заведения наемни договори по общия ред, когато те са станали безсрочни и процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по въззивната жалба само на посочените в нея основания и за правомощията му при оспорване на неправилно първоинстанционно решение; за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори...