О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№996

ГР. София, 05.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.04.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4397/22 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Овергаз мрежи“ АД, гр. София срещу въззивното решение на Апелативен съд София по т. д. №383/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от „Софийски имоти“ ЕАД, гр. София срещу касатора иск по чл. 59 ЗЗД, за сумата 23 200 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв. м. от собствения на ищеца имот с посочен идентификатор, находящ се в София, м. Г.“, за периода 20.12.14 – 20.10.19 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 11.11.19 г. и деловодните разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя като разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС следните правни въпроси от предмета на спора:

1.Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли го от задължението да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

2. Представлява ли уважен иск, макар непредявен като частичен, искът за плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за друг период, за който се търси обезщетението, за...