Столична община, И. Г. С., М. Л. С., Л. И. С., Н. С. Д., И. С. Н., И. П. Д., П. И. Д., С. И. Д. и Р. И. Д. обжалват Решение № 2414/12.04.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 44/2016 г., с което, по жалба на Б. А. Ч., е отменена Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и регистри за землището на [населено място], район [район], [община], в частта й относно имоти с идентификатори №№ [номер] и

[номер] и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Адв. А. Н., в качеството си на особен представител на Н. С. Д., И. С. Н., И. П. Д., П. И. Д., С. И. Д. и Р. И. Д., е депозирала молба за определяне на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. От ответниците Б. А. Ч. оспорва жалбите, изпълнителният директор на АГКК, С. И. Н., С. И. Н., Н. П. Д. и Р. Х. В. не изразяват становище по тях.Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първоинстанционното решение, евентуално – за неговата правилност.I. При извършената по повод на допустимите касационни жалби служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение. 1. Отменената от съда заповед е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и с нея са одобрени първоначални КККР за землището. С изменението на чл. 49, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 26.07.2016 г.) се въведе необжалваемост на административните актове с посочения предмет. Доколкото изключва реда за защита срещу заповедите по ал. 1 на чл. 49 ЗКИР чрез съдебното им оспорване, разпоредбата е от процесуален характер. При липсата на изрично правило, преодоляващо присъщото й незабавно действие, тя е приложима и за висящите съдебни производства, образувани по жалби срещу заповеди по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. 2. а. Неотносим към допустимостта на обжалването пред административния съд е § 34 ПЗРЗИДЗКИР, тъй като той урежда довършването по досегашния ред на започнатите към момента на влизане в сила на ЗИД от 2016 г. производства по създаване на КККР, т. е. на административните, а не на съдебните производства. Процесът по създаване на КККР приключва с одобряването със заповедта на изпълнителния директор на АГКК на приетите карта и регистри – арг. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗКИР. Евентуалният съдебен контрол на одобряващия акт е отделна фаза на производството, предпоставяща завършването на процеса по създаване. Подобно заключение произтича както от граматическото, така и от логическото тълкуване на преходната разпоредба, очертаваща съдържателно етапа от развитието на процедурата, респ. крайният момент, до който се отнася. б. Преходната разпоредба на § 34 е специална и изключителна и затова не може да се тълкува разширително, съответно – да бъде приложен реда по стария закон и към приключването на производствата по съдебното оспорване на административните актове. 3. Допустимостта на съдебното производство е дължим обект на служебна проверка до момента на приключването му, вкл. и от касационната инстанция. По тази причина без правно значение за последиците спрямо атакуваното съдебно решение е факта, че правото на жалба е отречено от закона след момента на постановяване на съдебния акт. Въведената необжалваемост на заповедта е отрицателна процесуална предпоставка на съществувалото до промяната в закона право на оспорване и основание по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на образуваното по повод на упражняването му съдебно производство. 4. Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили обжалваното решение в неговата цялост (и по отношение на присъдените от административния съд разноски, доколкото те са резултат от изхода на спора пред първостепенния съд) и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК.II. Молбата за определяне на възнаграждение на особения представител е основателна. 1. Адв. А. Н. е назначена като особен представител в хипотезата на чл. 48, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК с нарочен акт на първоинстанционния съд. 2. Възнаграждението за особения представител е винаги дължимо и се разграничава от отговорността за разноски с оглед на правния резултат от спора, а задълженото за заплащането му лице е ищеца, в случая – жалбоподателя в производството пред административния съд (арг. чл. 48, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). Размерът на адвокатското възнаграждение се съобразява с правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – вж. т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК НА ВКС.3. Според чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, а минималния им размер за административни дела по ЗКИР, които са без определен материален интерес, е 600 лв. – чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата. Като съответстващ на осъщественото спрямо касаторите (заинтересовани страни в производството пред АССГ) процесуално представителство, изразено в изготвянето на касационна жалба и явяване в съдебно заседание, с него ще бъде съобразено определянето и присъждането на размера на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция в полза на особения представител. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделениеРЕШИ:ОБЕЗСИЛВА Решение № 2414/12.04.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 44/2016 г. И ПРЕКРАТЯВА делото.ОПРЕДЕЛЯ на адвокат А. И. Н. от Софийската адвокатска колегия възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева за процесуалното представителство на Н. С. Д., И. С. Н., И. П. Д., П. И. Д., С. И. Д. и Р. И. Д. по адм. дело № 9744/2016 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Б. А. Ч. да заплати на адвокат А. И. Н. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по адм. дело № 9744/2016 г. по описа на Върховния административен съд.Решението е окончателно.