Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 145-178 АПК.

Образувано е по жалба на адвокат А. Н. като пълномощник на [фирма], [населено място], срещу решение № 170 от 16.02.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-788/2016 г. С него КЗК е установила, че [фирма] е извършило нарушение по чл. 30 ЗЗК, наложила му е имуществена санкция в размер на 21 130 лв., постановила е прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение на постановеното прекратяване. Възложила му е да заплати разноските направени от [фирма] в размер на 2000 лв.

Същото решение в частта, в която КЗК е установила, че [фирма] не е извършило нарушение по чл. 29 ЗЗК не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението на КЗК като се релевират допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната у по чл. 146, т. 3-5 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на КЗК в обжалваната част да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се установи, че [фирма] не е извършило нарушение по чл. 30 ЗЗК. Претендира се присъждане на направените разноски в хода на съдебното производство. Същевременно адвокат Н. прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от заинтересованата страна [фирма].

КЗК, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Б. оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като твърди, че в нея не са посочени конкретни пороци, допуснати от Комисията в хода на проучването и постановения административен акт. Обръща внимание върху обстоятелството, че подписването на административния акт с особено мнение на трима от членовете на Комисията не представлява негов порок, защото това е възможност, предвидена по чл. 61 ЗЗК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна [фирма],...