Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. С, чрез процесуален представител, срещу решение № 299/09.11.2016 г. по адм. д. № 180/2016 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено решение № 14/08.06.2016 г. на кмета на О. С в частта, с която не се е произнесъл по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ПНООМП0000011/09.05.2016 г. подадено от З. Ф. М. относно предоставяне на всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че предоставената с административния акт информация под формата на писмени справки за начисления и плащания по отделните договори е била достатъчна, за да може заявителят да си състави мнение относно исканата от него обществена информация. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

Ответникът – З. Ф. М., жив. в [населено място], не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорване е решение № 14/08.06.2016 г. на кмета на О. С в частта, с която не се е произнесъл по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ПНООМП0000011/09.05.2016 г. подадено от З. Ф. М..

Със заявлението е поискано от кмета на О. С да бъде предоставена информация по реда на ЗДОИ относно:

1) Всички моментни и месечни протоколи – Приложение № 1 и Приложение № 2, съгл. чл. 20 от договора между О. С и [фирма] от 30.08.2006 г., съставени между 01.01.2016 г. и 09.05.2016 г.;

2) Всички моментни и месечни протоколи – Приложение № 1 и Приложение № 2, съгл. чл. 14 от договора между О. С и [фирма] от 01.03.2007 г., съставени между 01.01.2016 г. и 09.05.2016 г.;

3) Всички моментни и месечни протоколи – Приложение № 1 и Приложение № 2, съгл. чл. 21 от договора между О. С и [фирма] от 03.07.2008 г., съставени между 01.08.2008 г. и 09.05.2016 г.;

4) Справка за начислението и изплатени суми за снегопочистване и зимно поддържане на [фирма] ( [фирма]) по договорите от 30.08.2006 г. и от 01.03.2007 г. по месеци и по фактури за зимен сезон 2015/2016 г.

С решение № 14/08.06.2016 г. кметът на О. С е предоставил обществена информация по подаденото заявление както следва:

- Писмена справка за начисленията по договор от 30.08.2006 г. между О. С и [фирма] за периода 01.01.2016-09.05.2016 г.;

- Писмена справка за начисленията и плащанията по договор от 01.03.2007 г. между О. С и [фирма] за периода 01.01.2016-09.05.2016 г.;

- Писмена справка за начисленията и плащанията по договор от 30.08.2006 г. между О. С и [фирма] за зимно поддържане на зимен сезон 2015/2016 г.;

- Писмена справка за начисленията и плащанията по договор от 03.07.2008 г. между О. С и [фирма].

За да отмени административния акт в обжалваната му част съдът е преценил от правна страна, че исканата информация не е била предоставена изцяло доколкото не са предоставени всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението с което е формиран материално незаконосъобразен мълчалив отказ. Решението е правилно.

Страните не оспорват установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Спорен е въпросът доколко предоставената с процесното разрешение обществена информация отговаря на исканата от заявителя информация, респ. оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, че е формиран мълчалив отказ.

Касаторът не отрича, че поисканата информация, а именно всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението не е предоставена. Посочва се, че предоставената информация под формата на писмени справки за начисленията и плащанията по отделните договори с почистващите фирми покрива изискването на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

Административният орган не разполага с възможност сам да изменя предмета на искането за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно общите правила на АПК заявителят сам посочва предмета на искането за издаване на индивидуален административен акт, съгл. чл. чл. 29, ал. 2 от АПК. В случай че административният орган е имал съмнения относно характера на искането е следвало да поиска пояснение от заявителя по реда на чл. 45 от АПК.

Липсата на възможност за изменяне на предмета на искането за предоставяне на обществената информация произтича и от специалния закон ЗДОИ. Видно от чл. 27 на ЗДОИ административният орган не е длъжен да се съобрази с предпочитаната форма за предоставяне на обществена информация, в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, като сам определи съответната форма. Такава възможност обаче законодателят не е предоставил на административния орган в случаите в които заявителят е посочил конкретно и точно коя информация, по определени белези, желае да му бъде предоставена.

Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, че кметът на О. С не се е произнесъл по цялото искане на заявителя и не са изложени мотиви в нарушение на процедурата защо не е предоставена информация, касаеща всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението, в нарушение на закона, поради което административният орган дължи мотивирано произнасяне по тази част от искането.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299/09.11.2016 г. по адм. д. № 180/2016 г. на Административен съд - Смолян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.