Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на И. Д. И., осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] / съдебен адрес: гр. [населено място],[жк][жилищен адрес]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. В., упълномощена с пълномощно на л. 85 за настоящата съдебна инстанция, против решение № 1292/05.07.2016 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 2227/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02002815000771-091-001/31.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас – М. Х. М. – Б. – началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията, и С. Г. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 270/21.10.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил практиката на СЕС по тълкуването на Директива 2006/112, тъй като е потвърдил РА, въпреки че органите по приходите не са доказали, че ревизираното лице – получател по доставките, е знаело или е било длъжно да знае, че доставчикът не е този, посочен в документите. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението...