Производството е по реда чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/
във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на кмета на О. Т. против решение № 526 от 15.05.2013г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-421/2013г. С него е отменено Решение № 14/20.03.2013г. на кмета на О. Т. за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител на Строително-монтажни работи на обект: Благоустрояване на Крайдунавски парк, Част I, Етап II", открита с Решение № 53/12.12.2012г. на възложителя. Със същото решение е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на документите в плик № 2 от офертите на участниците. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД.
О. К. за защита на конкуренцията, "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД и участникът в консорциума "Люко - К" ООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Ответникът "Стройпроект" ООД - участник в "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД, с писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна "ВТ Инженеринг" ООД, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по преписка № КЗК-421/2013г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД срещу Решение № 14/20.03.2013г. на кмета на О. Т. за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител на Строително-монтажни работи на обект: Благоустрояване на Крайдунавски парк, Част I, Етап II", открита с Решение № 53/12.12.2012 г. на възложителя.
С обжалваното решение № 526 от 15.05.2013г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията отменено Решение № 14/20.03.2013г. на кмета на О. Т. и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на документите в плик № 2 от офертите на участниците.
За да постанови този резултат КЗК е приела, че един от показателите при критерий за оценка на офертите "икономически най-изгодна оферта", бил показателят "гаранционни срокове". В утвърдената от възложителя документация за участие било посочено, че предлаганият гаранционен срок не трябва да бъде по-кратък от предвидения за този вид строително-монтажни работи /СМР/ срок в чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/2013г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба № 2/2013г./, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/.
Относимият минимален гаранционен срок за предвидените в обществената поръчка СМР за направата и полагането на настилки бил посоченият в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредба №2/2003 г. на МРРБ петгодишен гаранционен срок. Класираният на първо място участник "ВТ Инженеринг" ООД, който е определен за изпълнител на обществената поръчка, предложил гаранционен срок за настилки от две години, който не съответствал на поставеното от възложителя в документацията за участие изискване. КЗК е счела за неотносим за настилки двугодишния срок по чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба №2/2003 г. на МРРБ, на който се е основал възложителят.
КЗК е счела, че помощната комисия по провеждане на процедурата не констатирала посоченото несъответствие и не предложила на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП на възложителя да отстрани участника от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Възприемайки напълно констатациите на комисията при издаването на оспорваният индивидуален административен акт, възложителят издал едно незаконосъобразно решение като допуснал до класиране и обявил за изпълнител участник, който не е отговарял на обявените условия за провеждане на процедурата. Затова КЗК е отменила решението по чл. 73 от ЗОП на възложителя и е върнала преписката на същия за отстраняване на нарушението, като е му е дала задължителни указания по хода на процедурата.
КЗК е счела за неоснователни останалите оплаквания на "Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД, като е изложила подробни мотиви за това.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП комисията предлага за отстраняване от участие в процедурата участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя, определени в § 1, т. 19а от ДР на ЗОП като условия, съдържащи се в обявлението и/или документацията за участие. Чл. 54, ал. 1 ЗОП изрично налага участниците да се придържат точно към обявените от възложителя условия.
С Решение № 53/12.12.2012г. на кмета на О. Т. е открита „открита” по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с описания по-горе предмет, като са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. Критерий за оценка на офертите е "икономически най-изгодна оферта" с посочени показатели, един от които е „гаранционни срокове” с тежест 10 %. Част от документацията за участие е "Указания към участниците за реда и условията за провеждане на процедурата". В т. 94 от тях, в частта за приложение № 3, е посочено, че участниците трябва да посочат гаранционни срокове за изпълнение на предвидените СМР, един от които е гаранционен срок на настилки. Освен това е заложено изискването предлаганият гаранционен срок да не бъде по-кратък от предвидения за този вид СМР срок в чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2013 г. на МРРБ.
В случая се установява, че класираният на първо място участник, които и е определен за изпълнител на процесната поръчка е посочил гаранционен срок на настилките от две години. Спорът по делото се свежда до това дали за настилките е приложим двугодишния гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2/2013г. на МРРБ, на който се позовава касаторът в касационната си жалба или е приложим петгодишният срок по чл. 20, ал. 4, т. 8 от същата наредба, както е приела КЗК.
Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2/2013г. на МРРБ минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са
за автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две години, а при основни ремонти - една година.
А по чл. 20, ал. 4, т. 4 гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3, са пет години.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2/2013г. на МРРБ е неприложима за настилките по процесната обществена поръчка, тъй като разпоредбата касае пътища и улици. Не може да бъде споделено становището на касатора, че т. 8 е приложима по аналогия за алеите, които са включени в обществената поръчка, тъй като те са част от транспортно-комуникационната система на урбанизираните територии. На първо място т. 8 визира автомагистрали, републиканските пътища от I, II, III клас и останалите
пътища и улиците. Изрично е посочено „останалите” пътища и улиците, като явно се визират само пътища и улици. Цитираните от касатора правни норми са относими към териториалното устройство, а не към строително-монтажните работи за направата им, което е от значение за гаранционния срок. Освен това подовите настилки, които са предмет на процесната обществена поръчка не включва само алеи. За подобект "Клуб на рибаря" е включено и вътрешна
настилка от гранитогрес по пода, която явно не е алея.
Правилен е извода на КЗК, че за подовите настилки в процесната обществена поръчка следва да намери приложение чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредба № 2/2013г. на МРРБ. В същата не се сочи, че тя се отнася само за сгради, каквото е становището на касатора. Действително има връзка с т. 1, 2 и 3, но за разлика от тях, в т. 4 не е посочено, че СМР касаят сгради. Освен това в част от предмета на настилките по обществената поръчка са включени СМР за сгради, каквито са СМР за подобект "Клуб на рибаря". За тях класираният на първо място участник не е посочил петгодишен гаранционен срок и само на това основание офертата му не е съответствала на изискванията на утвърдената документация за участие. И най-накрая, ако се прилагат по аналогия т. 4 или т. 8, за СМР за настилките на процесната обществена поръчка, то аналогията е по-близка с т. 4, доколкото тя сочи „всички видове строителни, монтажни и довършителни работи”.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 526 от 15.05.2013г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-421/2013г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Н. Д./п/ К. К.
К.К.