О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50300

София, 04.05.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 26 април, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: В. Х

Е. А

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2048 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Б. Г. касационна жалба на ищеца А. В. К., като ЕТ „Анри-64-А. К.“, срещу решение № 242 от 18.05.2022г. по възз. т.д. № 78/2022г. на АС - Пловдив.С него е отменено решение № 14/09.12.2021г. по т. д.№ 46/2021г. на ОС - Кърджали в обжалваната част, с която по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск от А. В. К., като ЕТ „Анри-64-А. К.“, се признава за установено оспореното му парично вземане по отношение на „Деведжи-2005“ ООД, в размер на 30 170.82лв., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020г. до окончателното изплащане, представляващо неизплатена главница по договор за заем от 08.03.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 546/2020г. на РС - Момчилград, както и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на „Деведжи-2005“ в размер на 3 420.24лв., и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани доводи, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция са извършени при неправилно приложение на материалния закон, нормите на чл. 9 и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.Според касатора постигнатата в чл. 3 от договора за заем уговорка за разходи за управление в размер на 7 000лв. не е нищожна, тъй като това задължение...