Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ЗАСТР. К. Л ИНС“ АД срещу въззивно решение № 98 от 26. 10. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в. гр. д. № 266 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 2 от 31. 03. 2021 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр. д. № 473 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. Я. К. срещу касатора, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм. за сумата 20000 лв. по главницата, с обжалваното въззивно решение касаторът е осъден да заплати на ищцата същата сума от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат Д. Я., починал на 14. 09. 2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника водач, ведно със законната лихва от 14. 09. 2016 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения на материалния закон и на тълкувателната практика на ВКС, и в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че е налице активна материална легитимация на ищцата. Поддържа се, че съобразно задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън най-близкия кръг, легитимирани да получат обезщетение съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/. Касаторът се позовава и на решение № 17/16. 03. 2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., с препращане към решение № 92/17. 11. 2020 г. по т. д. №1275/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., в които е посочено, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно. Поддържа се, че в отношенията между ищцата и брат не е налице изключителност, а обжалваното решение е в противоречие с решение № 60070/29. 06. 2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., където ясно е посочено, че главното и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата – ищци, извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., в хипотезата на родство с починалия, извън родство по права линия от първа степен, предпоставя установяването на три групи факти: 1./ такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща типичното съдържание на родствената такава, характерна традиционно за българското семейство; 2./ свидетелстващи за съдържанието на така установилата се връзка – като продължителност, интензитет и проявление за период значително преди и към момента на настъпването на смъртта, които да позволяват квалифицирането като необичайна; 3./ търпените болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайните, търпени от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да било от трите групи факти изключва, според касатора, обосноваването на активна материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица извън кръга, очертан от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. При това според касатора от значение е не личната оценка на ищеца, претендиращ обезщетение за неимуществени вреди, за квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица /свидетели/, а доказването на обстоятелства, даващи възможност на съда сам да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителността на тази връзката между тях по см. на Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се по-натам, че топлите и сърдечни отношения между брат и сестра, взаимната им привързаност и удоволствие от общуването не са изключение, а правило в традиционното българско семейство, чиито членове изповядват нормални житейски ценности и притежават необходимите морал и нравственост; Поддържането и честото посещение на гроба от страна на ищцата безспорно свидетелстват за търпими болки и страдания, с продължителност, свидетелстваща за силна духовна близост, обич и непрежалимост на загубата, но сами по себе си са недостатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация в случая; Показанията по делото на единствения свидетел не водят до извода, че случая и отношенията между ищцата и брат попадат в изключението, предвидено в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; Не е установена по несъмнен, безспорен начин изключителността на връзката между тях, чрез пълно и главно доказване, ищцата не е заместила родителската грижа и отговорност, която родителите са имали към нейния брат и обратно, както това изискват разрешенията, дадени в тълкувателната практика на касационната инстанция и в практиката на ВКС. Твърди се и че не е установено по делото превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейния брат, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния и тяхната по-голяма от нормалната продължителност; Ищцата в нито един момент не е зависела по какъвто и да е начин, дори финансово, и не е разчитала на брат си; Те са били две отделни личности, които са имали собствени житейски пътища, стремежи и развитие; Нещо повече, в исковата молба се твърди, че ищцата и брат не живеят заедно от 2002 г. до процесния пътен инцидент, т. е. повече от 14 години; Ищцата има собствено семейство, омъжена е и има дете на 8 години, от които да получава ежедневна подкрепа. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, по същество – отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения срещу касатора иск изцяло, със законните последици по отношение на лихвата за забава, претендират се разноски за трите съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът формулира, като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите:

1. Какво се разбира под „особено близка връзка“ с починалия и „по изключение“ съгласно Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищцата, в качеството и на сестра на загиналия при ПТП?

2. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. в хипотезата на пряк иск на ищцата, в качеството на сестра на загиналия при ПТП, срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

3. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., респективно чл. 432 от КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

4. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., респективно чл. 432 от КЗ от лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?

Твърди се, че отговорът на тези въпроси е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция и че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с цитираните във връзка с оплакванията в касационната жалба, решение № 17/16. 03. 2021 г. по т. д. № 291/20 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. с препращане към решение № 92/17. 11. 20 г. по т. д. № 1275/19 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., и със задължителната практика на ВКС – решение № 6007 от 29. 06. 2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., поради което и по делото е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По съображения в писмен отговор процесуалният представител на ответницата по касация оспорва жалбата, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, евентуално – при отмяна на решението делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия по допускане до разпит на втори свидетел, претендира разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният законоустановен срок и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. до уваженият с въззивното решение в обжалваната му от ответника част, размер от 20000 лв. по главницата, въззивният съд е приел в мотивите към решението си следното: Разпитаният по делото единствен свидетел е съпруг на ищцата; Показанията му са особено конкретни предвид близката връзка и следва да бъдат кредитирани, защото не са противоречиви и се подкрепят от останалите събрани доказателства; Свидетелят установява отношенията на трайна и близка връзка между брата и сестрата, което е обяснимо с оглед малката им разлика във възрастта (удостоверение за родствени връзки), обстоятелството, че са живеели с родителите си до сключване на брак на ищцата и изградените общи приятелски връзки; С оглед отсъствието на свидетеля от страната след като е встъпил в брак с ищцата, той потвърждава, че основната опора на съпругата му е бил брат ; След ранната смърт на баща им, братът и сестрата се сближили още повече, като ищцата дори се прибрала временно в дома на родителите си, за да са заедно с майка им; Когато се родило първото им дете, брат нощувал в техния дом, за да помага на сестра си да отглежда детето; Смъртта му предизвикала силно страдание и променила личността и; Станала затворена, често плачела, като това не останало незабелязано дори за детето им, което често питало за причината; Обострило се заболяването и, което свидетелят назовава с диагнозата Хашимото (без да са представени медицински документи), вечер не можела да спи, стряскала се насън, започнала да пие успокоителни и до настоящия момент страданието и не е намаляло, непрекъснато посещавала гробищата, пазела подаръците, които той подарявал на детето им. При така приетото за установено със свидетелски показания, въззивният съд е посочил, че и пред въззивната инстанция основния спорен между страните въпрос е дали ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, т. е. дали е налице изискуемата по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, особено близка връзка между сестрата и починалия брат, което е предпоставка за уважаване на предявения иск; Спори се и по твърденията на ищцата за интензитета на преживените от нея болки и страдания; Оспорва се на второ място изключителността на случая в контекста на разясненията, дадени от ВКС в цитираното тълкувателно решение. Според въззивния съд, в обжалваното пред него първоинстанционно решение вторият въпрос е разрешен в отклонение от т. 1 на ТР № 1/2016 г. по тълк. д № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25 май 1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11. 1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, търпящо продължителни болки и страдания от смъртта му; Изключителността според разбирането, залегнало в съдебната практика по дела в които се прилагат цитираните тълкувателни разяснения по приложението на чл. 52 ЗЗД, произтича не толкова от родствената връзка, а от житейската близост между родствениците, когато страните са такива (общо живеене, споделяне, подкрепа, взаимни грижи, финансова помощ, общи занимания и пр.) Правилното приложение на закона и тълкувателната практика не предпоставя вида на родствена близост да служи като ограничителен критерий; В случая са събрани доказателства от първоинстанционния съд за дълбочината на емоционалната връзка с починалия, установените факти са напълно житейски логични, предвид младата възраст на брата и сестрата и обстоятелството, че пострадалият не е имал свое семейство, че заедно са преодолявали загубата на баща си, че ищцата е била подкрепяна всячески от брат си при отсъствието на съпруга от страната при отглеждане на детето ; Реакцията на ищцата, описана от свидетеля разкрива прояви характерни за преживян силен стрес, последван от нервност, плачливост, общо неспокойство, неспособност да се овладее емоцията; Свидетелят потвърждава, че това състояние продължава, че ищцата приема успокоителни лекарства. Изложеното е дало основание на въззивния съд да приеме, че преживените от ищцата болки и страдания вследствие на внезапната и ненавременна смърт на брат разкриват изключителност на случая, поради конкретни и установени по делото житейски обстоятелства и следва вредите да бъдат обезщетени.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на заявеното и поддържано от касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване, такова основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От формулираните от касатора, като общо основание за допускане на касационно обжалване въпроси, първият въпрос в частта му относно това дали формулираните в него критерии за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга, установен с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., се покриват с установените по делото факти, съответно - подлежат ли на репариране вредите конкретно на ищцата, в качеството на сестра на загиналия при процесното ПТП, не съставлява правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. В посочената му част отговорът на този първи въпрос на касатора зависи изцяло от установените по делото конкретни обстоятелства, поради което и в тази му част същият не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. В останалата му част обаче – относима към изясняването на действителното съдържание на понятията „особено близка връзка“ с починалия и „по изключение“, употребени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, същият първи въпрос съставлява правен такъв, съответно – и годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същото се отнася и до останалите, формулирани от касатора в изложението му въпроси, като общо относими към изясняване на предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение. Така поставените въпроси в тяхната съвкупност отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото са включени в предмета на спора и разрешаването им от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения от ищцата срещу касатора, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите, осъдителен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. Изложените от въззивния състав, възпроизведени и по-горе в настоящите мотиви, такива на въззивния съд в относимата им към обжалваната от ответника част от въззивното решение тяхна част, с които е аргументиран извода на въззивния съдебен състав, че по отношение на ищцата – сестра на загиналия при процесното ПТП, са изпълнени възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за присъждане на обезщетение и на лица извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, разкриват противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, формирана както с цитирано тълкувателно решение, така и със соченото от касатора, и служебно известното на съда решение № 92/17. 11. 2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в което са разгледани детайлно предпоставките, с които тълкувателното решение обвързва правото на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия при деликт, да получат обезщетение за неимуществени вреди, с цитираното в него решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т. д. № 1199/2015 г., Т.К., ІІ т. о. на ВКС, както и със сочените от касатора решение № 17/16. 03. 2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ВКС, ТК, Второ т. о., и решение № 60070/29. 06. 2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, ТК, Първо т. о.

Поради изложеното и с оглед констатираното противоречие на решаващите изводи на въззивния съд в решението му, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция с практиката на ВКС и ВС, то и въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за изхода на делото въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на такова обезщетение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 98 от 26. 10. 2021 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в. гр. д. № 266 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 2 от 31. 03. 2021 г., постановено от Ямболски окръжен съд по гр. д. № 473 по описа на съда за 2020 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. Я. К. срещу „ЗАСТР. К. Л ИНС“ АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането отм. за сумата 20000 лв. по главницата, „ЗАСТР. К. Л ИНС“ АД е осъдена да заплати на Г. Я. К. сумата 20000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат Д. Я., починал на 14. 09. 2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ЗАСТР. К. Л ИНС“ АД водач, ведно със законната лихва от 14. 09. 2016 г. до окончателното изплащане.

УКАЗВА на „ЗАСТР. К. Л ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. (четиристотин лева), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След представянето по делото на доказателства за внасянето на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: