О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 883

гр.София, 27.04.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4171 по описа за 2022 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. О. против решение № 98 от 20.05.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 96 по описа за 2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №423 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 2043 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение Р. М. О. е осъден да заплати общо на Г. Д. П. и С. А. С. 37 000 евро, дадени на ответника във връзка със сключен предварителен договор от 17.08.2020 г.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване поради недопустимостта на решението, поради неговата очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. За да е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, необходимо ли е да е била налице между ищеца и ответника облигационна връзка, която впоследствие да е отпаднала, или в същата хипотеза попадат и случаите, при които ищецът е бил в облигационна връзка с трето за спора лице и тази връзка впоследствие е отпаднала?

2. Основателна ли е в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД претенцията на страна по развален двустранен договор за връщане на даденото по разваления договор, насочена към трето за този договор лице?

3. Приложима ли е някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в случаи, в които между ищеца и ответника не е налице облигационна връзка, а ищецът е предал на ответника парична сума по инструкция на трето лице за погасяване на задължение на това трето лице към ответника?

4. Основателна ли е в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД претенцията на страна по предварителен договор за връщане на даденото по същия договор поради забава на насрещната страна за сключване на окончателен договор, насочена към трето за този договор лице?

5. Дали във всички хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД искът за реализиране правата на неоснователно обеднялото лице е един и същ или защитата се осъществява с отделни искове при подлежащи на доказване различни обстоятелства?

6. Законосъобразното водене на процеса изисква ли съдът на основание чл. 146, т. 5 от ГПК да даде ясни и точни указания на страните като изброи фактите, които следва да докаже всяка от тях, както и да посочи за кои твърдени факти от значение за делото страните не са посочили доказателства?

7. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

Г. Д. П. и С. А. С. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за присъждане на сторените в производството разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. П. и С. С. са изложили в исковата молба, че на 17.08.2015 г. са сключили с Л. К. Е. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, като са се задължили да заплащат продажната цена на ответника Р. О.. В изпълнение на договора те са платили на 17.08.2015 г. на ответника 18 000 евро в брой, а на 25.08.2015 г. са превели 19 000 евро по негова банкова сметка. Продавачът по предварителния договор Л. Е. не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху апартамента, поради което ищците завели срещу него иск за връщане на дадените суми. Този иск бил отхвърлен с влязло в сила решение, тъй като е било установено, че Л. Е. не е подписал предварителния договор. Затова са поискали сумите да бъдат върнати от лицето, което ги е получило-Р. О.. Изложили са подробно съображения, че договорът е нищожен, поради което сумите са получени без основание. Евентуално са аргументирали претенцията си, сочейки, че са изпълнили своите задължения, а насрещната престация/прехвърляне на собствеността/ не е била осъществена, което са квалифицирали като неосъществяване на основанието, на което са получени преведените на ответника суми.

В отговора на исковата молба Р. О. е оспорил предявените искове. Заявил е, че Л. Е. е подписал предварителния договор с ищците, а той е получил от тях сумите, тъй като е извършил по договор с Л. Е. строително-монтажните работи по сградата, в която се намира апартаментът и не дължи връщането им.

От приетия по делото предварителен договор от 17.08.2015 г. се установява, че Л. К. Е. се е задължил да прехвърли на ищците собствеността върху процесния апартамент в едномесечен срок от уведомяването, че сградата е въведена в експлоатация, срещу цена от 41 000 евро. В чл. 2 от предварителния договор е предвидено купувачите да заплатят продажната цена на Р. О., с което плащане се погасява частично задължението на Л. К. Е. към Р. М. О., поето по силата на договор за извършване на СМР от 10.10.2013 г. С решение № 206 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 593 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд искът на купувачите по предварителния договор за връщане на дадената по този договор сума общо в размер на 37 000 евро, платена от тях на отпаднало основание-развален предварителен договор, е отхвърлен. Съдът е приел, че договорът не е подписан от Л. К. Е., а сумата е получена от трето лице.

Според приетата по настоящото дело почеркова експертиза подписът под предварителния договор е на Л. К. Е., който е направил опит за умишленото му изменение.

Въз основа на събраните по делото доказателства Бургаският окръжен съд е счел, че липсва облигационна връзка между ищците и ответника, която може да бъде основание за задържане на сумата, поради което е осъдил Р. О. да върне на ищците заплатената от тях сума в размер на 37 000 евро. Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че предварителният договор е подписан от Л. Е., поради което не е налице начална липса на основание за плащането, предвидена в първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В случая обаче е възникнала втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД-неосъществено основание. Плащането на цената е извършено с оглед на очаквано в бъдеще основание/сключване на окончателен договор/, което не е могло да бъде осъществено поради забава на продавача/изпълнител на строителството, отказ да сключи окончателен договор и прехвърляне собствеността на обещания за покупко-продажба имот/апартаментът е продаден на трето лице с нотариален акт на 15.04.2019 г./. Искът е основателен и при хипотезата на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Налице е едностранно разваляне на предварителния договор от страна на купувачите с подаването и съответно връчването на продавача Е. на исковата молба по гр. д. № 593/2018 г. на Бургаския окръжен съд. Разглеждането и на тази хипотеза е допустимо, макар в исковата молба да не е налице изрично позоваване на развалянето, но са заявени фактически твърдения, които я обосновават.

С така постановеното решение въззивният съд не е разгледал непредявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, както твърди касаторът. В исковата молба ищците са изложили всички факти от които произтича развалянето на предварителния договор. Позовали са се на изпълнението на техните задължения, на неизпълнението на задължението на обещателя да им прехвърли собствеността върху апартамента и на искането им по друго дело дадените от тях суми да бъдат върнати. Следователно съдът само е изпълнил задължението си въз основа на посочените факти да даде правната квалификация и на този евентуално предявен иск, поради което обжалваното решение не е недопустимо.

Изводът на въззивния съд, че са налице и двете хипотези на чл. 55, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД не представлява очевидна неправилност на решението, както счита касаторът. В конкретния случай е налице както разваляне на предварителния договор/отпаднало основание/, така и невъзможност да се сключи окончателен договор поради прехвърляне на собствеността на трето лице/неосъществено основание/, поради което заключението на въззивния съд не противоречи на формалната логика.

Невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите във връзка с обстоятелството, че той е получил сумата не на основание предварителния договор с ищците, а заради изпълнени от него строително-монтажни работи по договор, сключен с Л. Е., който всъщност се е обогатил. Въззивният съд е изложил съображения по тези доводи в края на мотивите на своето решение. Ето защо разрешението на седмия въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС, изискваща от съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Основният аргумент на касатора против основателността на иска, изложен в първите четири въпроса, всъщност е, че той е трето лице в правоотношението, уредено от предварителния договор, облигационна връзка между него и ищците няма, а основанието му да получи сумата е договор между него и Л. Е. за извършени строително-монтажни работи. Приемайки да получи от ищците сумите по предварителния договор обаче, касаторът всъщност е придобил вземанията на Л. Е. по този договор, но и ищците на свой ред са запазили възраженията, които са имали срещу стария кредитор и могат да ги предявят срещу новия-Р. О.. Тези възражения включват правото да искат обратно дадените суми при неосъществено или отпаднало основание, както предвиждат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД. Тези норми уреждат неоснователното обогатяване, формулирани са достатъчно абстрактно и не включват само случаите на съществуваща и отпаднала облигационна връзка между страните, а имат по-широк обхват. Затова цитираните от касатора решения № 26 от 28.02.2013 г. по т. д. № 297/12 г. на II ТО и решение № 139 от 25.01.2012 г. по т. д. № 678/2010 г. на II ТО на ВКС, които са постановени в различни хипотези, нямат отношение към настоящия случай и обжалваното решение на Бургаския апелативен съд не им противоречи. Ето защо първите четири въпроса не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

Повод за формулиране на петия въпрос на касатора е, че въззивният съд се е позовал на решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на IV ГО на ВКС, според което искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото, а когато докаже това и е налице довод на ищеца, че това основание не е осъществено или е отпаднало, той следва да докаже, че основанието още съществува. Касаторът счита, че не се касае за един, а за различни искове, при които страните доказват различни обстоятелства. Такъв абстрактен спор в доктрината или съдебната практика е без значение за изхода на конкретното дело, защото дори да се приеме, че исковете са различни, отново в тежест на ответника би било да докаже, че основанието се е осъществило или не е отпаднало, което той не е сторил. Затова и по петия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Шестият въпрос на касатора също не е относим към спора. Нарушенията на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото имат значение само ако съществуват относими към спора доказателства, които при друго разпределение на доказателствената тежест или указания от страна на въззивния съд съгласно т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС биха могли да бъдат събрани по делото и да променят изхода на спора. В настоящия случай спор относно фактическата обстановка няма, липсват и твърдения на касатора за наличие на такива доказателства.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Г. Д. П. и С. А. С. 4464 лв. разноски за настоящото производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 20.05.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 96 по описа за 2022 г. на Бургаския апелативен съд.

ОСЪЖДА Р. М. О.-ЕГН:................., да заплати на Г. Д. П.-[ЕГН], и С. А. С.-ЕГН:..................., сумата 4 464/четири хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: