ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861

гр. София, 26.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20228002104187 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тузлушка гораЕООД (несъст.) срещу решение № 66/ 22г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен искът на касатора по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ за установяване, че ответницата Д. С. С. дължи по акт за начет сумата от 20000лв., заедно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното плащане.

В касационната жалба е изразено становище, че презумпцията за истинност на акта за начет не е опровергана, тъй като от приетото по делото заключение на вещо лице счетоводните записвания в дружеството не са документално обосновани.

В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставя въпроса: При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации от акта за начет се считат за опровергани?

Въззивният съд е посочил, че в исковата молба „Тузлушка гораЕООД (несъст.) е навела твърдения, че срещу ответника Д. С. С. е съставен акт за начет за 20000лв. главница, заедно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното плащане. Ответницата била начетена затова, че на 29.01.2018г. и 31.01.18г. е изтеглила общо 20000лв. от сметката на дружеството в ПИБ АД и липсвали документи парите да са внесени в касата на дружеството. Не са представени и счетоводни документи тези пари да са изразходвани за сметка на дружеството.

В решението на съда е посочено още, че в срока за отговор ответницата е възразила, че изтеглената сума е била предадена лично на управителя на дружеството инж. Г. А.,...