Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител В.П против решение № 303/05.02.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1938/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-323-0023432/10.06.2019 г.
В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - липса на мотиви в обжалвания съдебен акт и необоснованост. Касаторът счита, че по делото е установено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС - използването на фискално устройство в търговския обект на „Естела 63“ ЕООД без изградена дистанционна връзка с НАП. Според касатора това следва от обстоятелството, че договорът за техническо обслужване № 130440/29.01.2018 г. на ФУ, към момента на проверката на 03.06.2019 г., е с изтекъл срок.
Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.
Ответникът – „Естела 63“ ЕООД, гр. П., чрез адвокат Е.Т оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на жалбата. Претендира разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-323-0023432/10.06.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - магазин за цветя и подаръци, находящ се в гр. П., ул. "Зефир" № 8, стопанисван от "Естела 63" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС - поради това, че в обекта се използва ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП. При проверка, извършена на 03.06.2019 г. в обекта, органите по приходите са констатирали, че представеният договор за техническо обслужване № 130440/29.01.2018 г. е валиден до 09.01.2019 г. Според мотивите на заповедта считано от датата на изтичане на договора за сервизно обслужване, се прекратява и обслужването на Data SIM карта и не се осъществява дистанционна връзка с НАП - нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че действително срокът на договора за техническо обслужване на ФУ в процесния обект е изтекъл на 09.01.2019 г., но на 04.06.2019 г., на следващия ден след проверката и преди налагане на оспорената ПАМ, дружеството е сключило нов договор за техническо обслужване със срок до 04.06.2020 г. В мотивите си съдът е посочил, че съдържанието на процесната принудителна мярка и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна, но на практика същата се превръща в санкция. Решението е правилно като краен резултат.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС – принудителната административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба № Н-18/13.12.2006 г.") не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в тази наредба. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път. От изложеното следва, че за да се установи основанието за прилагане на административната принуда по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС - използване на ФУ, което няма изградена дистанционна връзка, следва да е установен статус на data SIM картата на устройството. Съгласно т.IIIб, т. 1, буква "б" информацията за това обстоятелство се подава на НАП ежедневно по електронен път от мобилния оператор.
В конкретния случай в мотивите на оспорената заповед и в протокола за извършена проверка в обекта на 03.06.2019 г. не са налице констатации относно статуса на Data SIM картата на фискалното устройство, работещо в обекта. Като фактическо основание за нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС е посочено изтекъл срок на договора на техническо обслужване на въведеното и работещо в обекта ФУ. От изтичане на срока на този договор не следва автоматично прекъсване на работата на карта. Неизпълнението на задължението за подновяване на договор за техническо обслужване е нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а не нарушение на чл. 7, ал. 3 от същата наредба, поради което и не са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 3, пр. второ ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неподаването на данни в НАП е самостоятелно основание за запечатване на обекта и забрана достъпа до него по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.
По тези съображения, решението, с което оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като краен резултат съответства на материалния закон и следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора осъжда Национална агенция за приходите да заплати на „Естела 63“ ЕООД, гр. П. разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 400 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 303/05.02.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1938/2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Естела 63“ ЕООД, гр. П. сумата 400 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно.