Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.Т против решение № 2436/08.04.2019 г. по адм. д. № 4048/2018 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди. Претендира заплащане на разноски по делото.

Срещу посоченото решение в частта за разноските е подадена частна жалба /именувана касационна жалба/ от Национална агенция по приходите. Моли да бъде отменено решението в частта, с която е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и да бъде уважено искането. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Л.Т е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В тази част оспореното решение на АССГ е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Обосновано съдът е приел, че в случая не е доказано наличието на първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица или административни органи при ответника, вследствие които касаторът Л.Т да е претърпяла неимуществени вреди. ТД на НАП не е проявила бездействие, тъй като е спазила дадените от Министерство на финансите указания. Възраженията на касатора НАП за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските са основателни, като в тази му част решението на съда следва да бъде отменено като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с отговора на исковата молба, депозиран в АССГ на 09.06.2016 г., както и с писмените си бележки по същество на спора. При това положение, необосновано съдът не е присъдил същото с мотива, че не било поискано.

Върховният административен съд,...