Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на кмета на община Г. Д против Решение № 450/06.03.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 859/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 599/29.08.2018г., разпореждаща премахването на строеж „ограда”, находящ се в гр. Г. Д, кв. 235, УПИ I-1362, като извършен без разрешение за строеж, договор за авторски надзор и актове и протоколи, съставяни по време на строителството, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Ответникът К.В изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са мотивите в оспореното решение относно пороците на заповедта, свързани с индивидуализацията на наредения за премахване обект.

В УПИ I-1362 има 6 сгради и едва със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е уточнено, че т. нар. ограда е реализирана върху сграда с идентификатор 17395.501.1362.5, представляваща складово помещение до северната фасада на жилищна сграда. Дори да се приеме, че въпреки липсата на необходимата конкретизация в заповедта, местонахождението на строежа е установимо, не така стои въпросът с неговия вид, размери и разположение.

Според заключението на вещото лице описаният в заповедта строеж съвпада по местоположение с описаните в Разрешение за поставяне № 11/04.11.2013 г. обекти – остъклен навес пред южната фасада и навес откъм северната фасада на жилищна сграда в УПИ. В съдебно заседание вещото лице е направило пояснение, че оградата от запад по заповедта не е идентична с положението на място, тъй като в едната си част е съществуващ калкан на сграда 1362.1.

В случая строежът не е надлежно идентифициран със своите характеристики по начин, който...