Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на С.А, от [населено място],[жк], [жилищен адрес], чрез адв.. И, за отмяна на влязло в сила решение № 15617 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 4428/2018 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение№ 1203/ 26.02.2018г. по адм. дело № 10685/2017г. по описа на Административен съд София-град .
В искането се твърди, че са налице нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни преди решаването му. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други влезли в сила решения, които противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Националния исторически музей, чрез адв.. Б, взема становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия съобрази следното:
Искането е постъпило в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
С решенията, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на С.А против писмо изх. № РД-44-88/31.08.2017 г. на Директора на Националния исторически музей, обективиращо отказ за предоставяне на оценителни протоколи без заличени лични данни.
Новите обстоятелства, на което се позовава искателката са решение № 278/09.01.2020 г. по адм. дeло № 4353/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение, с което се задължава НИМ-София да представи всички оценителни протоколи № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11, № 12, № 13, № 14, № 15, № 16, № 17, № 18/06.11.78 г., № 19, № 20, № 21/27.11.78 г., № 22, № 23, № 24/13.12.78 г., № 25, № 26, № 27, № 28, № 29 и № 30 от 1978 г. до 1979 г. без заличени данни; писмо изх. № НДМСПО-01-275#4/12.12.19 г. на Комисия за защита на личните данни, от което е видно, че ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 не се прилагат за документи от научните архиви на музеите, които са част от Националния архивен фонд, влязло в сила на 31.10.19 г. по адм. дело № 10418/2019 г. на ВАС; решение № 2458/09.04.2019 г. по адм. дело № 11571/2018 г. на АССГ, с което се осъжда НИМ-София да предостави същите оценителни протоколи № 18/06.11.78 г. и № 21/27.11.78 г. на движими културни ценности.
С допълнения от 11.02.2020 и 13.04.2020 г. са представени и други писмени доказателства, като се твърди, че са от съществено значение за изхода на правния спор.
Извънредният способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на глава четиринадесета от АПК е приложим когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В случая съдържанието на искането за отмяна, както и изложените в писмените бележки на пълномощника аргументи, насочват към основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.
По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото.
В случая част от изброените съдебни и административни актове представляват новосъздадени доказателства, установяващи нововъзникнали обстоятелства, които не са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция. Освен това, те не установяват релевантни факти от съществено значение за прилагането на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и за изхода на делото. Не представлява ново доказателство или ново обстоятелство, което е от значение за изхода на делото, становището на Председателя на Комисията за защита на личните данни, изразено в писмо с изх. №НДМСПО-01-275#4/12.12.2019 г., относно приложимостта на ЗДОИ по отношение на достъпа до архивна информация по ЗНАФ.Интни към предмета на делото са и писмата на Директора на НИМ, с които на лицето са предоставени оценителни протоколи по други подадени от него заявления за достъп до обществена информация. Съдебните решения, постановени по други дела, са неотносими към спора за законосъобразност на писмо с изх. № РД-44-88/31.08.2017 г. на Директора на НИМ, с което на С.А са предоставени поисканите заверени копия на описаните в заявлението оценителни протоколи на хартиен носител, но със заличени лични данни на членовете на комисията съгласно изискванията на ЗДОИ. Различията в правните изводи на съдилищата относно приложимия ред за предоставяне на информация по ЗДОИ и ЗНАФ не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Различното тълкуване на закона и разрешение на сходни правни въпроси по различни дела не може да служи като основание за отмяна.
Твърдяното от Ангелова основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват.
В случая посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска и влязлото в сила решение по адм. дело № 4353/2018 г. на ВАС нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби срещу различни административни актове, издадени в различни административни производства. При липсата на идентичност между предмета на двете дела съдът приема, че не са налице основанията за отмяна, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 АПК /в този см. и ТР № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС/.
Предвид изложените съображения, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 720(седемстотин и двадесет)лева.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на С.А за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на влязлото в сила решение№ 1203/ 26.02.2018г. по адм. дело № 10685/2017г. по описа на Административен съд София-град, което е оставено в сила с решение № 15617 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 4428/2018 г. по описа на Върховен административен съд.
ОСЪЖДА С.А[жк], [жилищен адрес], да заплати на Националния исторически музей сумата от 720(седемстотин и двадесет)лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.