О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4494

София, 09.10. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 3238 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 123 ГПК.

Образувано е по искане с вх. № 253409/06.08.2024 г. на „Т. С. ЕАД, чрез юрисконсулт М.А., за определяне на компетентен съд за разглеждане на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Г. Ф. с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] по което е образувано ч. гр. д. № 43451/2024 г. по описа на Софийски районен съд. Молбата е подадена в изпълнение указанията, дадени с разпореждане на първоинстанционния съд с разпореждане по същото дело. С определение № 32621 от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 43451/2024 г. на Софийски районен съд, производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за определяне на компетентен съд по реда на чл.123 ГПК.

За да постанови горното, районният съд е приел, че съгласно чл.9, ал.3 ЗСВ /нова - ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл.417, ал.1, т.3,6 и 10 ГПК се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива деля съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Към момента на образуване на делото, принципът в чл.9, ал.3 ЗСВ не се изпълнява, тъй като фактически не е изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение и това създава трудности за определяне на компетентния съд, тъй като съгласно на чл.411, ал.1 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г./, която не е отменена и е действаща, заявлението се разглежда от съда, определен от тази система. Де факто обаче делата не се разпределят централизирано съгласно чл.411, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.3 ЗСВ, като образуваните след 1.07.2024 г. дела продължават да се разпределят по отменения закон, а не по действащия. Горното обуславя извод, че тези дела се разпределят на съд, който не е компетентен по смисъла на закона, а всяко произнасяне на такъв съд, води до обосновано съмнение за липса на независим и безпристрастен съд, както и до незаконосъобразен акт. При тези и допълнително изложени съображения, съдът е приел, че единственият процесуален инструмент на заявителя е да поиска определяне на компетентен съд от ВКС по реда на чл. 123 ГПК, като в това производство ВКС следва да отговори на въпроса дали заявител в заповедно производство може да се позове на нормата на чл.123 ГПК и да определи компетентен съд по чл. чл.411, ал.1 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г./.

Настоящият състав на ВКС, като съобрази изложеното в молбата и съобрази данните по делото, намира молбата за неоснователна. Нормата на чл.123 ГПК предвижда определянето на компетентен съд от ВКС в случаите, при които компетентността на съда не може да бъде изведена от Глава X. ГПК. Съгласно чл.411, ал.1 ГПК / ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г./ заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл.9, ал.3 ЗСВ, който регламентира общото за заповедното производство правило за централизирано разпределение на делата на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение, с изключение на делата, образувани по заявление по чл.417, ал.1, т.3,6 и 10 ГПК, които се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл.411, ал.1, изр.1 ГПК. В конкретния случай делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съответно не попада в кръга на посочените изключения, поради което по отношение на него е приложим общият ред за централизирано разпределение, уреден със ЗИДГПК /ДВ, бр.11 от 2023 г./, който съгласно § 25 е в сила от 1.07.2024 г. С §2 от ЗИДГПК /обн. ДВ, бр.67 от 9.08.2024 г./ нормата на § 25 ПЗР на ЗИДГПК е изменена, като е продължен периодът между неговото обнародване и влизането му в сила, съответно от 1 юли 2024 г. на 1 юли 2025 г. Ето защо, по отношение на местната подсъдност в заповедното производство към настоящия момент е приложима нормата на чл.411, ал.1 ГПК в предходната й редакция – ДВ, бр.100 от 2019 г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. При положение, че не е налице липсваща в процесуалния закон нормативна уредба, въз основа на която да бъде определен компетентният съд, молбата до ВКС за определяне на такъв по реда на чл.123 ГПК, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т. С. ЕАД, за определяне на местно компетентен съд, който да се произнесе по постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Г. Ф. с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] по което е образувано ч. гр. д. № 43451/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: