Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане, подадено от С.А с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], за отмяна на влязлото в сила решение № 6790 от 08.05.2019 г., постановено по адм. д. № 9069/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 3822 от 06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3962/2018 г. на Административен съд София - град.
В искането се твърди, че решенията, чиято отмяна се иска, са неправилни и необосновани. Налице са основания за отмяна по чл. 239 АПК - нови доказателства, изразяващи се в решение № 278 от 09.01.2020 г. по адм. д. № 4353/2018 г., на Върховния административен съд, решение № 2458 от 09.04.2019 г. по адм. д. № 11571/2018 г. на Административен съд София–град и писмо с изх. № НДМСПО-01-275#4 от 12.12.2019 г. от Председателя на Комисията за защита на личните данни. С три последващи допълнения към искането за отмяна подателката е представила нови доказателства – 3 бр. писма на Директора на НИМ с изх. № РД-44-31 от 04.02.2020 г., изх. № РД-44-50 от 24.02.2020 г. и изх. № РД-44-61 от 11.03.2020 г.
О. Д на Националния исторически музей, гр. С., е оспорил искането за отмяна в писмено възражение по реда на чл. 242, ал. 3 от АПК. Изразил е становище, че искането не отговаря на изискванията на чл. 241 от АПК, не се твърдят нови обстоятелства и не са представени нови доказателства, отнасящи се до хипотезите на чл. 239, т. 1 и 4 от АПК.
При извършената проверка Върховният административен съд, петчленен състав, намери искането за процесуално допустимо като подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С решение № 6790 от 08.05.2019 г., постановено...