Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н.С, [ЕГН], с адрес [населено място], [адрес], подадена чрез упълномощен адв. И.И против решение № 776 от 05.04.2019г., постановено по адм. д. № 124/2019г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №16/06/1/0/02604/2/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/344/16.07.2018г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че са налице обективни обстоятелства, които са довели до пропускането на срока за подаване на заявка за второ плащане. Претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъборазно.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - гр. П., не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че процесната финансова корекция е наложена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила. Преди издаването на решението за определяне на финансова корекция ползвателят е уведомен за констатираното нарушение и му е предоставен 14-дневен срок, за да изрази становище и да представи доказателства, с което е спазена разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което постановеното решение на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на Н.С, срещу решение №16/06/1/0/02604/2/01/04/01, с изх.№01-163-6500/344/16.07.2018г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, с което е прекратен Договор №16/06/1/02604 от 27.06.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и е наложена финансова корекция в размер на 48 895 лв., представляваща пълен размер на одобрената финансова помощ по договора.

Първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ и Н.С е бил сключен договор №16/06/1/0/02604/27.06.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора, размерът на безвъзмездната финансова помощ е 48 895 лева, която се изплаща на два етапа: първото плащане е в размер на 24 447, 50 лева – в срок до два месеца от сключване на договора, а второто плащане възлиза на 24 447, 50 лева, което е следвало да се извърши в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи на заявката за второ плащане. Според чл. 3, ал. 3 от скючения договор заявката за второ плащане е следвало да се подаде в срок до 15.04.2018г., който е неделя - неприсъствен ден, с оглед на което за краен срок следва да се счита - 16.04.2018г. Съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора Фондът има право да изиска от ползвателя връщане на полученото първо плащане и да откаже второто плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в посочения срок. С писмо № 01-163-6500/222/23.04.2018г. от ДФЗ до Н.С, същата е била уведомена за откриване на производство по налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на задължението й по чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярката. Н.С е подала възражение на 09.05.2018г., в което е заявила, че пропускът се дължал на непредвидени събития свързани с близки членове на нейното семейство, както и непосредствено преди подаване на възражението е разбрала, че е бременна и се наложило да лежи по лекарско предписание. Административният орган не е приел възраженията на бенефициента. На основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от договор №16/06/1/02604 от 27.06.2016г. е издал решение, с което е прекратил договора и е наложил финансова корекция в размер на 48 895 лева. В мотивите си административният орган е отразил, че въпреки установените непредвидени житейски събития в семейството на бенефициента, в случая не е налице форсмажорна ситуация, която да изключва санкцията по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.

Първоинстанционният съд е счел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Не е установил нарушение на принципа за съразмерност, съгласно чл. 6 АПК. Преценил е, че ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията си по договора и е приел, че сочените от ползвателя на помощта непредвидени събития не съответстват на легалната дефиниция на чл. 2, параграф 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Приел е, че представените доказателства от жалбоподателката не са заявени в указния срок по чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., за да може да намери приложение изключението, пердиведно в чл. 38, ал. 4 от визираната Наредба.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото безспорно е установено по делото, че е налице неизпълнение от страна на кастора по договор №16/06/1/02604 от 27.06.2016г., вследствие на което издадено процесното решение, с което е прекратил договора и е наложил финансова корекция в размер на - 48 895 лева.

Неоснователни са твърденията на касатора, че е нарушена нормата на чл. 6 АПК, защото не се установява противоречие с принципа за съразмерност, съгласно горецитираната разпоредба. В конкретния случай видно от доказателствата по делото ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията си по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез своя подпис. На касатора е била дадена възможност в 14-дневен срок от получаването на писмото, считано от 25.04.2018г. да представи доказателства, удостоверяващи наличието на непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, но от страна на земеделския производител не са представени доказателства, установяващи наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. С оглед на това в конкретната хипотеза договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ, са приложени в пълно съответствие с относимите правни норми и в законоустановения срок.

Не могат да се кредитират медицинските документи представени от бенефициера, защото те не доказват непредвидено събитие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1306/2013г. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г., по силата на която норма заболяването на член на семейството на ползвателя не е регламентирано като основание, съставляващо непреодолима сила и/или извънредни обстоятелства. За непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати: смърт на бенефициера; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, случайно унищожение на постройките за животни на стопанството, епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера, отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Правилно съдът е разгледал и хипотези, при които тези събития пряко или косвено биха довели до дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта. В случая ангажираните медицински документи не могат да обосновават такъв извод. Обстоятелството, че оспорващата била поела основните грижи през 2017г. и месец март 2018г. за болните членове на семейството й само по себе си не води до дългосрочна професионална нетрудоспособност, която да изключва отговорността й за неспазване клаузите на подписания договор. На следващо място липсват доказателства тези обстоятелства, настъпили през 2017 г. и месец март 2018 г., да са заявени в указния в чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. срок, за да намери приложение изключението по чл. 38, ал. 4 от Наредбата.

Законосъобразно първостепенният съд е преценил, че неочакваната бременност на касаторката, заявена на 09.05.2018г., като узнато обстоятелство непосредствено преди подаване на възражението не доказва дългосрочна професионална трудоспособност на жалбоподателката към момента на изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане 16.04.2018г. Касаторката е уведомила фонда за това обстоятелство, след като вече е пропуснала срока за подаване на заявлението за второто плащане. В случая единственият медицински документ във връзка с твърдението на ползвателя на помощта за проблемна бременност, е удостоверение от клиника "Хелиос Св. Й. Д" ООД в гр. Д. – Германия, съдържащо данни само за датата на раждане – [дата на раждане], но не и за протичането на бременността, респективно за настъпила трайна професионална неработоспособност на оспорващата по време на нейното протичане, съответно към датата на изтичане на срока за подаване на заявлението за второ плащане. Първостепенният съд точно е съобразил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба за медицинската експертиза (приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.), според която бременността води до трайна неработоспособност 45 дни преди термина, от който момент бременната следва да излезе в отпуск поради бременност и раждане. За тази цел тя се нуждае от болничен лист от лекаря, който осъществява наблюдението й. Изключенията от това нормативно решение подлежат на доказване с надлежни медицински документи – болнични листове, епикризи, решения на съответни експертни лекарски комисии и други, каквито в конкретния случай липсват.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 776 от 05.04.2019г., постановено по адм. д. № 124/2019г. на Административен съд - Пловдив, ХХVII състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.