Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.П, чрез адв.. С като процесуален представител, срещу решение № 1166/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2820/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед № РД-01-435/03.08.2018 г. на кмета на община Ц.. Касаторът прави искане за присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на община Ц., чрез пълномощника си адв.. Н, в писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Ц.М не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор и ответника Ц.М срещу заповед № РД-01-435/03.08.2018 г. на кмета на община Ц., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж: "Масивна постройка", находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Ц., м. "Плаката" с трайно предназначение на имота - горска територия.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Излага съображения, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, описан в заповедта и констативния акт, който е...