Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.Г – главен специалист в Дирекция „Гражданска регистрация на населението“ О. Б чрез ст. юрк.. А, против Решение № 1618 от 07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2958/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационата жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна – Н. Карамехмед, от [населено място], община [община] чрез процесуалния си представител адв. К.Т взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, съответно за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли да бъде оставен в сила постановения съдебен акт. Претендира разноски.
Ответната страна – С. Карамехмед, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира решението за недопустимо.
Производството пред Административен съд Бургас се е развило по жалбата на Н. Карамехмед против акт на длъжностно лице от О. Б по чл. 92, ал. 1 от ЗГР, с който на 13.07.2018 г. е извършена адресна регистрация по настоящ адрес на дъщеря му Б. К., [дата на раждане], на нов настоящ адрес – [населено място], [адрес].
С обжалваното решение административния съд е отменил актът на длъжностно лице от О. Б по чл. 92, ал. 1 от ЗГР и е осъдил О. Б да заплати на Н. Карамехмед разноски по делото в размер на 345 лева.
За да постанови този резултат е приел, че жалбата е допустима с оглед Определение № 15552/12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13880/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение и Определение № 11199/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5733/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение и разпоредбата чл. 122, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС).
По същество е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспорвания административен акт, като е приел, че родителите имат равни права и задължения при отглеждането на децата, независимо дали са в брак. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители както заедно, така и поотделно, като в случаите, когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. В тази връзка и с оглед въведеното с чл. 123, ал. 2 от СК съдът е приел, че упражняването на родителските права и задължения следва да се извършва по общо съгласие на родителите.
На следващо място, съдът е приел, че общото правило на чл. 123, ал. 1 от СК води до извод, че само общата воля на родителите, изразена и заявена по надлежния ред, сочи на наличие на материалноправна предпоставка за извършване на промяна в адресната регистрация на детето им. Затова промяната на настоящия адрес на детето, по подадено и подписано само от единия родител заявление, е извършена в противоречие с разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗГР, т. е. е налице незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.
Решението е недопустимо, въпреки че в Определение № 15552/12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13880/2018 г. от тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд е прието обратното, с което решаващият съд се е съобразил.
Жалбата на Н. Карамехмед е процесуално недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения:
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГрР): адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 с. з. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.
Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗГрР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като съгласно ал. 3: за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на детето, като негов законен представител с предоставените й от законодателя, в чл. 129 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), права и представителна власт, е заявила пред компетентния орган постоянен адрес на малолетното си дете. Въз основа на заявеното искане административният орган е извършил процесната регистрация с оспорвания от бащата акт.
Според чл. 147, ал. 1 АПК обаче право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая предмет на оспорване е позитивен административен акт, чиито адресат жалбоподателят не е, съответно този акт не накърнява негови права, по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, при което подадената от него жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от оспорването, а производството по делото да се прекрати.
Съдът е следвало да направи разграничение между изведеното от специалния закон – ЗГрР - задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в СК (СЕМЕЕН КОДЕКС). Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото, според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Ако и вписването в регистъра на населението да е от значение за упражняване на права и изпълнение на задължения, то те са относими към адресата на акта по регистрация, какъвто жалбоподателят не е. Изведените в жалбата обстоятелства не основават правен интерес от оспорването на акта по регистрация, а подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства, тези по чл. 123, чл. 127 с. к. или в това за прекратяване на брака, като с оглед на техния изход би се стигнало до исканите от жалбоподателя последици. Още повече, че от данните поделото е видно, че между съпрузите е налице бракоразводен процес (гр. Д. № 1130/2018 г. по описа на РС - Карнобат), в който процес съдът е определил привременни мерки и е предоставил, временно, упражняването на родителските права по отношение на детето Б. К., на бащата – Н. Карамехмед, който факт отново сочи на липса на правен интерес от оспорването.
Не основава правен интерес и твърдяното, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие.
Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете.
Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно до края на процеса.
При така изложените мотиви обжалваното решение, като недопустимо, следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати, като образувано по недопустима жалба.
При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски поделото са неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1618 от 07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2958/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.