Производството е по реда на чл. 306 във вр. с чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Д.Ш от [населено място] срещу разпореждане № 8 от 11.03.2020 г. на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд, постановено по административнонаказателна преписка № 3 от 2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставена без уважение жалбата му имаща характер на молба за налагане на глоба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт – решение № 7973 от 22.06.2017 г. по адм. дело № 12302 от 2016 г. на Върховния административен съд. Жалбоподателят моли отмяна на оспорения съдебен акт.

Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от Т.В - директор на ТП на НОИ - София–град, с който моли да се отхвърли като неоснована и необоснована предявената частна жалба от Шопов и да бъде оставено в сила обжалваното разпореждане.

Жалбата е подадена в срока по чл. 306, ал. 5 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е било прието, че в производството по административнонаказателна преписка и представените в хода на производството доказателства с решение № 7973 от 22.06.2017 г. по адм. дело № 12302 от 2016 г. Върховният административен съд е отменил решение № 5592 от 10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4686 от 2015 г. на Административен съд – София–град и се е произнесъл по същество като е отменил решение № РО-253 от 16.04.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София–град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 13.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Ш е била...