Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, подадена чрез процесуален представител, против решение № 2028 от 29.10.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2255 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 10/2019 от 8.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, ЕИК 103002253.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че таксата за заустване на отпадъчни води е следвало да се начисли на база фактурирано количество вода, доставено от оператора към ползвателите, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. с чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.), и след като не е спазен този специален ред издаденият акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че таксата е правилно определена от административния орган на база заустените отпадъчни водни количества по показания на монтираното разходомерно устройство, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (редакция - ДВ, бр. 61 от 2010 г.). Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен.
Ответникът по касация – "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез процесуален представител, и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното първоинстанционно решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/08.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД са установени публични задължения в размер на 4 867, 69 лв., представляващи непогасен остатък от такса за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ведно със законната лихва от 1.04.2016 г. до окончателното й изплащане, и задължения в размер на 5 238, 40 лв., представляващи непогасен остатък от такса за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от 1.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за правото на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно разрешително № 23110024/10.03.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", за ползване на воден обект - река Провадийска, за заустване на пречистени битови и производствени отпадъчни води след ПСОВ, формирани от експлоатацията на „Канализационна система на гр. П.“, изчислени съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. За установяване на пълния размер на задълженията и изчисляване размера на таксата по реда на чл. 195, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ред. - ДВ, бр. 61/2010 г.) са извършени нарочни проверки на ПСОВ „Провадия“ от експерти на Басейнова дирекция "Черноморски район", при които са установени реално заустените отпадъчни води, преминали през ПСОВ за 2015 г. и 2016 г., отчетени по разходомерно устройство.
За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 195б, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ), в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е въведено с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ, като ал. 5 от същата разпоредба определя базата, въз основа на която следва да се изчислява тези такса, а съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Счел е, че предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички В и К оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, изцяло съответства на установеното в чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ правило и противоречи на чл. 194а от ЗВ. Поради това е обосновал извод, че като е изчислил таксата за замърсяване по заустеното количество отпадъчни води въз основа на монтирано измервателно устройство, административният орган е издал незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
По делото няма спор, че "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД е ползвател по разрешително № 23110024/10.03.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за ползване на воден обект - река Провадийска за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. П." със срок на действие до 31.03.2024 г. и съгласно последващ договор от 25.09.2015 г. се е задължил като оператор на съоръжението да заплаща всички разходи за експлоатацията на ПСОВ, както и да превежда на Басейнова дирекция "Черноморски район" такса за заустване. Не е спорно, че на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а“ от ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периодите 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г., определени в АУПДВ. Спорен е въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ на база заустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, в редакцията на закона от ДВ, бр. 61 от 2010 г., на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, като съдът е счел, че таксата е неправилно определена, тъй като е следвало да бъде определена на база фактурираното количество вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ, бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. В разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отменена на 1.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е записано, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - кубични метри. И при старата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ, бр. 61 от 2010 г., константно се приема от практиката на съдилищата, че по отношение на ВиК операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на закона, поради което на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) приложение намира закона - нормативен акт от по-висок ранг, т. е. при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от ВиК операторите следва да се вземе предвид заустеното количество вода, а не фактурираното.
Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ, бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания - въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в кубични метри, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване.
По силата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. В редакцията й от ДВ, бр. 17/2019 г., в сила от 1.08.2016 г., е предвидено, че до 31 декември 2016 г. тези такси се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери.
На основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" - в куб. м., но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 от ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), поради което до 1.01.2017 г. приложим е бил редът по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ (редакция - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща заустено количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, противоречащ с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на Административен съд - Варна следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2028 от 29.10.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2255 по описа за 2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “Прилеп“ № 33, против акт за установяване на публично държавно вземане № 10/2019 от 8.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна. Решението е окончателно.