Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на П. И. М. от гр. Р., срещу решение № 72/28.12.2009 г. по адм. д. № 500/2009 г. на Административен съд Русе, 5 състав.

Постъпила е и частна жалба от кмета на община Р. срещу постановеното по същото дело определение от 17.12.2009 г. за спиране изпълнението на обжалваната заповед № РД-01/4562/20.11.2009 г. на кмета на община Р..

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № РД-01-4562/20.11.2009 г. на кмета на община Р., с която са прекратени наемните отношения за общинско жилище. Обсъждайки подробно писмените доказателства съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен адм. орган, съдържа необходимите реквизити, имота е общинска собственост и е установено, че от настанените наематели в жилището е останала само жалбоподателката и нейния син Т. М.. Като двучленно семейство правилно адм. орган е приел, че е отпаднало условието за настаняването им в жилището, което обитават понастоящем. Възражението, че всъщност в жилището живеят сестра на жалбоподателката и внуче е прието, че преценката за необходима жилищна площ се извършва с оглед броя на настанените членове на семейството, а не на фактически обитаващите жилището роднини.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение не страда от пороците визирани в касационната жалба.

Заповедта е издадена на осн. чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, съобразно който текст, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Безспорно е, че касаторката е била настанена в общинското жилище със съпруга си Х. М. и двете си деца, като хора нуждаещи се от жилище по ЗНО отм. през 1990 г. По сега действащия ЗОбС чл. 43 в общински жилища се настаняват под наем граждани с установени жилищни нужди. Установяване на жилищните нужди се извършва по наредбата по чл. 45а, ал. 1, а именно с Наредба на общинския съвет. Правилно съдът е посочил, че броя на членовете на семейството се взима предвид само от настанените членове, а не от фактически обитаващите жилището. След като е налице намаляване броя на членовете на семейството, то настанените наематели вече не отговарят на изискванията за жилищна площ и е налице и посоченото в заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС.

Делото е изяснено от фактическа страна и обосновано в съответствие с доказателствата. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба.

По частната жалба срещу определението по делото от 17.12.2009 г. - съдът изложил мотиви, че предвид метеорологичните условия допуснатото предварително изпълнение на заповед би довело до настъпване на вреди за жалбоподателката, и на основание чл. 166 АПК спрял изпълнението на заповедта.

Определението правилно е обосновано предвид условията през м. декември, когато е постановено определението, и обстоятелството, че се касае за единствен жилищен имот за жалбоподателката и следва да се остави в сила.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/28.12.2009 г. по адм. д. № 500/2009 г. на Административен съд Русе, 5 състав.

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното определение по делото от 17.12.2009 г. за спиране изпълнението на обжалваната заповед. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Д.Л.