Производството е по реда на Глава десета, Раздел І, във връзка с чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба, подадена от „А. С.” ЕАД срещу заповед № РД-09-1273 от 05.11.2012г., издадена от министъра на земеделието и храните. С жалбата са релевирани доводи за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът министъра на земеделието и храните, представляван в производството от юрк.. Х., излага подробни доводи за неоснователност на оспорването и прави искане за отхвърляне на подадената жалба.

Заинтересованата страна В. М. В. не взема становище по подадената жалба.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

За да се произнесе по оспорването, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна:

В Общинска служба „З”ЕАД. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила.

С декларация по чл. 69, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, подадена на 24.03.2010 г. В. М. В. е заявил, че ще обработва собствени земеделски земи в землището на гр.Д. Ч., като в това число е посочен имот № 116009. Подадена е и декларация по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с описаните наети имоти, които ще се обработват от декларатора, в това число и имот №116013 и е представен договор за наем сключен с П. Г. В.. По отношение на същите имоти са издадени заповеди № 1354 от 03.07.2008г. и № 1355 от 03.07.2008г., с които кмета на община Д. Ч. е разпоредил изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ от „А. С.” ЕАД и предаването им на легитимираните собственици В. М. В. – имот №116009 и на П. Г. В. - имот № 116013. За този имот в хода на административното производство е представен договор за наем и разписка за платена наемна цена от В. М. В.. Заповедите за изземване са били обжалвани пред съд и са били окончателно потвърдени с постановяване на решения по адм. д. №10536/2009г. и по адм. д.№ 9018/2009г. и двета по описа на Върховния административен съд.

С жалба от 25.05.2011г., адресирана до директора на Областна дирекция „Земеделие” Варна, В. М. В. е възразил по отношение на включването на имоти № 116009 и № 116013 в одобреното споразумение по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което е направил искане за частично преработване на одобреното споразумение с изключване на посочените имоти от масив №116, определен за ползване от „А. С.” ЕАД. По подадената жалба е образувано производство за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010г. Дадена е възможност на третото лице, придобило права от административния акт - ”А. С.”, да се запознае с преписката и да направи своите възражения и искания. Отговор е постъпил на 17.06.2011г. Със заповед на директора на ОД „Земеделие” е назначена комисия, която да разгледа постъпилата жалба с искане за възобновяване на административното производство, както и възраженията на заинтересованата страна. С протокол № ВП-1 от 13.07.2011г. са разгледани твърденията на жалбоподателя и възраженията на третата страна. Събрани са доказателства от ОЗС Д. Ч. и от община Д. Ч., от които се установява, че за стопанската 2010 – 2011г. В. М. В. е заявил за подпомагане (употребено е некоректно формулиране „се е изчертал по ИСАК) двата имота, включени в масив №116, както и факта че двата имота не са включени в списъците за рентно плащане за стопанската 2010-2011г. С последващ протокол назначената комисия е приела, че жалбата за изменение на влязлата в сила заповед е основателна, тъй като са установени пропуски и несъответствия при издаването й, които следва да бъдат отстранени с възобновяване на административното производство. Изготвен е доклад на работната група, с който се предлага възобновяване на производството по издаване на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и изменение в това производство на влязлата в сила заповед, като от разпределението – масив №116 да бъдат изключени имот № 116009 и имот № 116013. След проведената административна процедура по реда на Глава шеста от АПК е издадена заповед № РД 11-10-329 от 27.07.2011г., с която директора на ОД „Земеделие” Варна на основание чл. 99 от АПК е възобновил производството по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010г., с която е одобрено споразумение между ползватели и собственици на земеделска земя за разпределение на масивите за ползване за землището на Д. Ч. и в откритата процедура, по реда на Глава пета от АПК, е изменена заповедта, като от масив №116 са извадени имоти №116009 и №116013. Заповедта е обжалвана пред Районен съд Варна от „А. С.” ЕАД и в производство по гр. д.№ 13356/2011г. жалбата е отхвърлена. Решението е обжалвано пред Административен съд Варна, който в производство по к. адм. д.№ 1418/2012г е отменил решението е и обявил за нищожна оспорената заповед като издадена от орган извън пределите на неговата компетентност. Със същото решение е разпоредено преписката да бъде изпратена за разглеждане и произнасяне от компетентния орган – министъра на земеделието и храните.

В изпълнение на влязлото в сила решение и при съобразяване на доказателства, събрани в хода на административното производство, министъра на земеделието и храните е издал заповед № РД 09-1273 от 05.11.2012г., с която е разпоредено възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010г на директора на ОД „Земеделие” Варна, открита е процедура по реда на Глава пета за издаване на административен акт и е изменена заповед № 95 от 30.09.2010г. на директора на ОД „Земеделие” Варна, в частта и по отношение на масив №116, като от споразумението за имоти ползвани от „А. С.” ЕАД са извадени имоти № 116009 и №116013, като включени в него без правно основание.

При тази фактическа обстановка настоящият състав стигна до следните правни изводи:

На първо място оспорващата страна навежда доводи за нищожност на оспорената заповед, като постановена след изтичане на преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК.

Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК основания. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Освен основанията за възобновяване на административното производство, уреди в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК, които са относими за страни участващи в административното производство, законодателят е предвидил като особена хипотеза възобновяване на административното производство по искане на лице, което не е участвало в това производство. Съгласно чл. 101 от АПК възобновяването може да се иска и от лице, спрямо което административния акт има сила, макар то да не е било страна в производството. Настоящият състав приема, че в случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като производството е образувано по искане на лице, което не е участвало в сключването на споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Спрямо това лице административния акт – заповед №95 от 30.09.2010г., има обвързваща сила, тъй като е разпределено ползването на имоти, за които това лице се легитимира като собственик и като наемател и за които е заявил, че ще обработва в реални граници. С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че в оспорената заповед неправилно е посочено правно основание чл. 99, т. 1 от АПК, тъй като в тази хипотеза производството започва по инициатива на административния орган или по предложение на прокурора или омбудсмана, но не и по искане на страна, участвала или неучаствала в административното производство.

С разпоредбите на чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от АПК са уредени преклузивни срокове, в които може да се иска възобновяване на административно производство, но и двете хипотези уреждат производствата образувани в хипотезите на чл. 99, т. 1 – т. 7 от АПК. Липсва процесуална уредба, която да предвиди сроковете, в които неучаствало в административното производство лице може да направи искане за възобновяване в хипотезата на чл. 101 от АПК. В Глава седма липсва препращаща норма, сходна с тази на чл. 247 от АПК, която да препраща към прилагане на срокове, предвидени за възобновяване на административното производство по искане на участвало в производството лице или по инициатива на органа. Поради липса на правна уредба, следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 101 от АПК, законодателят не е предвидил преклузивен срок, в който неучаствалата страна може да направи искане за възобновяване на административното производство. По тези доводи настоящият състав приема, че искането на В. М. В. за възобновяване на административното производство е допустимо за разглеждане и не е налице релевираното от жалбоподателя основание за нищожност на оспорения акт.

Законосъобразни са изводите на решаващият орган за наличие на основание за възобновяване на административното производство. В хода на производството, лицето по чиято инициатива е започнало производството се легитимира като носител на вещни права по отношение на два от имотите, включени в масивите за разпределение и съответно разпределени за ползване на лице, което не удостоверява, че е носител на вещни права. В тази връзка следва да се отбележи, че спор за собственост между страните вече е бил предмет на съдебно произнасяне в хода на делата образувани по оспорване на заповедите по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От друга страна с представеното от община Д. Ч. удостоверение е установено, че спорните два имота не са включени в списъците за рентно плащане за стопанската 2010-2011г., поради което не са налице условията на чл. 37в, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 7 от ЗСПЗЗ за включване на имотите в разпределението на масивите за ползване.

По делото са представени декларации по чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, подадени в предвидените срокове, от които се установява, че В. М. В. е заявил ползването на двата имота за стопанската 2010 – 2011г. При анализа на представените по делото писмени доказателства се установява, че лицето по чиято жалба е започнало производство има качество на трето неучаствало в административното производство лице, по отношение на което административния акт има сила, тъй като разпределя ползването на негови собствени или наети имоти, за които лицето е заявило, че ще обработва в реалните им граници за релевантната стопанска година. Посочените обстоятелства дават основание за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010г.

При основателност на искането за възобновяване на административното производство и в съответствие с разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от АПК, административния орган се е произнесъл по реда на Глава пета относно възможността за включване в разпределението на масивите за ползване на двата имота № 116009 и № 116013, за които В. М. В. се легитимира като носител на вещни права и по отношение на които имоти той е подал декларации, че ще обработва в реалните им граници. При това положение не са налице основанията, предвидени в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ за включването на тези имоти в споразумението за разпределение. С оглед на установените по преписката релевантни факти, законосъобразен е извода на решаващия орган, че имотите следва да бъдат изключение от споразумението и в този смисъл с последния диспозитив на оспорената заповед е изменена заповед № 95 от 30.09.2010г. в частта й по отношение на масив № 116, като от споразумението се изключват имотите № 116009 и №116013, включени без правно основание.

Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че в хода на административното производство третото лице В. М. В. не е доказал правно основание за владеене и ползване на спорните два имота. Както бе посочено спора между страните за собствеността и ползването на тези два имота е бил разглеждан по повод издадени заповеди по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В хода на тези производства по безспорен начин е установено, както правото на собственост на В. М. В., така и правото на собственост на наемодателя П. Г. В.. Неоснователни са и доводите, че декларациите по чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са подадени след изтичане на предвидените законови срокове. Подаването на декларациите е удостоверено с входящ печат на ОСЗ Д. Ч., на който е отразена датата на подаване 24.03.2010г. Това официално удостоверяване не е опровергано в хода на производството, поради което следва да се приеме, че декларациите са подадени в срока, предвиден в чл. 69, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. При постановяването й е не са допуснати релевираните нарушения, които да дават основание за отмяна, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на

"А. С.” ЕАД срещу заповед № РД-09-1273 от 05.11.2012г. на министъра на земеделието и храните, с която е разпоредено възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010г на директора на ОД „Земеделие” Варна, открита е процедура по реда на Глава пета за издаване на административен акт и е изменена заповед № 95 от 30.09.2010г. на директора на ОД „Земеделие” Варна, в частта и по отношение на масив №116, като от споразумението за имоти ползвани от „А. С.” ЕАД са извадени имоти № 116009 и №116013, като включени в него без правно основание.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Т.Х.