Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на М. П., подадена чрез процесуалния му представител юрк. З. Б., срещу решение № 2161/16.12.2011г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 880/2011г.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД и не е преценил правилно нормата на чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 г. Претендира се отмяна на решението на Административен съд – Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „САДАТ” ООД – гр. П. срещу решение № 486/10.03.2011г. на началника на М. П., както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „САДАТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л.” № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. К. и заявява претенция за присъждане на разноски.

Заинт. страна – ТД на НАП – Пловдив – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 486/10.03.2011г. на началника на М. П., с което на основание чл. 30, пар. 2, б. „б” от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е определена...