Производството е по реда на 251, ал. 1 от Гражданския процесуален козекс /ГПК/ във вр. с §2 от ДР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по искане от Директора на Дирекция "ОДОП” – София при ЦУ на НАП за тълкуване на Решение № 5962 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се поддържа, че е налице неяснота относно размера на установените данъчни задължения за данъчен период м. 02.2005год.

Ответникът по искането – "Юлен" АД, гр. Б., с писмено становище оспорва основателността на същото.

Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането за тълкуване е предявено от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличе на правен интерес и се отнася до съдебно решение, което не е изпълнено, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съобразно изложеното в мотивите на постановеното Решение № 5962 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд, решаващият състав е приел, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно дан. период м. февруари за разликата над 93 024.09лв. до 187 966.98, ведно със съответните лихви. Този извод е обоснован с констатациите, че „

при установени два дни с лоши метеорологични условия през месец февруари, данъчната основа за периода при 26 дни възлиза на сумата от 886191.80 лв., а дължимият ДДС върху нея е в размер на 177 238.36 лв. От същият следва да се приспадне посочения в РД и РА размер на начисления и внесен от ревизираното лице ДДС в размер на 84 214.27 лв." Посочено е, че в резултат на това дължимите данъчни задължени за д. п. м. февруари 2005 год. възлизат на сумата от 93 024.09 лв..

В съответствие с нея е постановен и диспозитива на съдебния акт, който е съобразен с факта на деклариране и внасяне на част от дължимия данък за периода, както и със спецификата на ревизионния акт в качеството му на изпълнително основание. Поради това, в диспозитива на решението размерът на установеното данъчно задължение е редуциран с внесената сума и е посочен размерът на дължимата, неизплатена сума, възлизаща на 93 024.09 лв. Този размер е идентичен с размера на вземането, подлежащо на изпълнение, от което следва, че в тази си част диспозитивът на решението се отнася само за дължимата сума за данъчни задължения за м. февруари 2005 год., в която не се включват декларираните такива и внесени за тях суми от ревизираното лице.

Така мотивиран и на основание чл. 251 от Гражданския процесуален козекс /ГПК/ във вр. с §2 от ДР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/., Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ

на Решение № 5962 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд, в частта

, отнасяща се за данъчен период м. февруари 2005 год., в следния смисъл : Сумата от 93 024. 09 лв. представлява размера на дължимата, неизплатена сума за данъчните задължения за м февруари 2005 год., която е идентична с размера на вземането, подлежащо на изпълнение. В тази сума от 93 024.09лв. не се включва размерът на декларираните от ревизираното лице данъчни задължения за м. 02.2005 год. и внесените за тях от него суми за същия данъчен период. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ Б. Л. Б.Л.