ОСНК на Върховния съд намира, че за да се даде отговор на тези въпроси, следва да се има пред вид следното:

Неизпълнението или нарушението на постановленията, разпорежданията, правилниците, уставите или други актове, издадени или приети от Министерския съвет съставлява престъпление по чл. 207, ал. 2 НК, а в маловажните случаи се осъществява съставът на ал. 3 на този текст. Законът обаче съдържа една особеност. Съгласно ал. 4 на чл. 207 НК под алинеи 2 и 3 попадат нарушенията на онези издадени или приети от Министерския съвет актове които изрично се позовават на едната или другата от тях. При наличието на тази категорична разпоредба на четвъртата алинея ОСНК намира че законодателят е изключил възможността за преквалифициране като маловажни случаи деянията нарушаващи актовете на Министерския съвет които изрично препращат към ал. 2 на чл. 207 НК. Такова право няма и органът който издава наказателните постановления. В тези случаи следователно законът предоставя на Министерския съвет сам да преценява обществената опасност на нарушенията на неговите актове да квалифицира тези нарушения като маловажни или не и да избира и определя начина за санкционирането им по съдебен или административен път. В случаите когато Министерският съвет не е сторил това правилно е деянията да се квалифицират по ал. 1 на чл. 207 НК, освен ако се осъществяват специалните състави на членове 116, 117, 120 и др. НК. Т. не изключва възможността при наличието на съответните условия да намерят приложение чл. 7 и чл. 11 НК и или пък да се изпрати делото за разглеждане от другарския съд. Следователно щом като т. 7 от разпореждане 259/1960 г на Министерския съвет препраща изрично към ал. 2 на чл. 207 НК преквалифицирането на нарушенията на това разпореждане като маловажни по ал. 3 на чл. 207 НК е противозаконно и недопустимо.