Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Р. М. К., Е. И. Х. и В. М. Г. са подали частна касационна жалба срещу определение от 19.02.2020 г. по гр. д. № 2265/2006 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 64, ал. 3 ГПК отм. във вр. с §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, с което са осъдени да заплатят но Д. К. сумата 5.52 лв., на Х. К. сумата 108.30 лв. и на “Д” Е., гр. С. и на “К” О. сумата 3808.40 лв. разноски по делото. Касационният довод е за необоснованост на извода, че касаторите, ищци по иска, дължат заплащане на разноските по делото направени от ответниците на основание чл. 64, ал. 3 ГПК след като са направили отказ от иска и на това основание производството по делото е било прекратено.

Ответниците по жалбата я намират за неоснователна.

За да се произнесе по жалбата настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:

Касаторките са предявили срещу “ДСО” Е., гр. С. и “К” О., гр. С. ревандикационен и негаторен иск за недвижим имот, съставляващ част с площ от около 81 кв. м. от УПИ *, целия с площ от 896 кв. м., в кв. 456 по плана на гр. С., м. “Ц”. С решение по гр. д. № 41000501/2004 г. на СРС, исковете са уважени. В хода на въззивното производство, образувано по жалба на ответниците, ищците са подали на 07.12.2009 г. молби, с които заявяват че се отказват от исковете, тъй като ответниците вече не са във владение на спорния терен. Първият е изваден от имота въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 10669/04 г. на СРС на основание постановено и влязло в сила решение в производство по ПУРНЕС и ч. принудителни действие предприети от ЧСИ.

От приложения по делото копие от изпълнителен лист се установява, че с решение по гр. д. № 10669/04 г. на СРС ответникът по ревандикационния иск ”Д” О. е изваден на основание чл. 235 ЗЗЗ във вр. с чл. 15 от ПУРНЕС от търговско помещение, разположено в партерния и сутеренен етажи в сградата в гр. С., ул. “Ш” № 9, с площ от 100 кв. м., което се е използвало от дружеството за кафене на основание договор за наем. От приета като доказателство по делото декларация съставена от Л. В. се установява, че на 16.11.2007 г., в качеството му на собственик му е било предадено владението на партерния и сутеренен етаж от сградата на ул. ”Ш” № 9 от членовете на УС на ЕС и от ЧСИ А. Б., който е извадил от имота “К” ООД.

В исковата молба ищците са обосновали правния интерес от предявените искове с това, че наемателят на описания по-горе обект е завзел част от двора, предмет на иска, в която площ е монтирал климатична и вентилационна инсталации и външни климатици, поставил и навес и е заградил тази площ, без тя да е била предмет на облигационни отношения с етажните собственици. Теренът е със статут на обща част и с поведението си е лишавал собствениците от неговото ползване, а с монтиране на съоръженията смущава спокойното ползване на собствените на ищците обекти в жилищната сграда.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че първият ответник е бил във владение на имота към момента на предявяване на иска – 15.10.2004 г. (той е изваден принудително от обекта по време висящността на спора през 2007 г.). Вторият ответник “К” О., който е ползвал имота на основание договор за наем сключен с първия наемател, също е бил във владение на имота към момента на предявяване на иска и то в качеството си на пренаемател (доказателство за това наред с обсъдената декларация е и връчената му нотариална покана на 17.05.2005 г.). От това следва, че с поведението си те са дали повод за предявяване на исковете. Освобождаването на терена от ответниците по време висящността на спора пред въззивната инстанция представлява нов факт, независещ от ищците, поради което ответниците са дали повод за завеждане на исковете.

Отговорността за разноски се поражда от осъществяването на фактически състав, включващ неоснователно предизвикан правен спор и направени разноски по водене на делото.

В случая са осъществени двете предпоставки, съобразно това ответниците по исковете следва да понесат направените разноски по водене на делото. Не е налице основание за ангажиране отговорността на ищците за тези разноски, тъй като отказът от исковете е мотивиран от последващо поведение на ответника – освобождаване от имота, а не съставлява признание за не съществуване на нарушените материални права, в защита на които са били предявени.

Като е приел друго въззивният съд е постановил необосновано и незаконосъобрлазно определение което следва да бъде отменено, а искането за присъждане на разноски оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение от 19.02.2020 г. по гр. д. № 2265/2006 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “ДСО” Е., гр. С. и “К” О., гр. С. за присъждане на направените от тях разноски по делото за двете инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.