Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], против решение № 137/22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 613/2015 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалба срещу уведомително писмо изх. № 02-060-2600/3905/29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по У. 627630, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Изложени са доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон на обжалваното решение и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Неправилно е определен процента на наддеклариране от административния орган и СТЕ. Касаторът претендира отмяна на решението на съда и на уведомителното писмо, с което му е отказано финансово подпомагане и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в предстаено писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 137/22.04.2016 г. постановено по адм. дело № 613/2015 г. на Административен съд – Враца, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу уведомително писмо изх. № 02-060-2600/3905/29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. по У. 627630, издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. С последното е отказано изцяло финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ с У.: 06/200614/56398 за кампания 2014 г. по СЕПП за претендираната сума от 10027.94 лв.; НР1 за сумата 8471.74 лв. и С. за сумата 3987 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер: за СЕПП – 6001.11 лв; НР1 – 5069.82 лв. и С. – 2208.80 лева. Като основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната за администриране и контрол във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент.

За да достигне до този извод съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. Преценил е, че административният акт е мотивиран и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. От приложената по делото административна преписка е коснстатирал, че от заявените от касатора парцели по мярка СЕПП – 33.32ха, като недопустими за подпомагане са приети– 19.94ха, по мярка С. – от заявената площ от 30.00ха, като недопустима е установена – 16.62ха. и по мярка НР1- от декларирани 33.32ха, за недопустими за подпомагане са приети 19.94ха. С оглед констатираното административният орган е приел недопустима за подпомагане площ и по трите мерки, което представлява разлика от повече от 50 % между декларирана и установена площ.

За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза, която е установила, че жалбоподателят е заявил девет броя БЗС-та в землището на [населено място], [община], с обща площ 33.32ха. Вещото е установило, че проверка на място не е извършена, а при извършените административни проверки са отказани за подпомагане 19.94ха земя, като шест БЗС-та са отказани изцяло, а три БЗС-та са с частично признати площи. Причината за непризнатите площи е, че същите не попадат в слоя „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 г. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от Държавен фонд „Земеделие“, доколкото установеното наддеклариране по СЕПП, С. и НР1 от административния орган също попада в хипотезата над 50 % от общозаявените площи. При така установеното административния съд е приел, че не е налице основание за финансово подпомагане, като в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, законосъобразно административният орган е отказал на земеделският производител исканата сума по СЕПП за 10027.94 лв., по С. за 3987 лв. и по НР1 за сумата 8471.74 лв. и му е наложил санкции за бъдещ период за трите мерки, както следва: за СЕПП-6001.11лв.; С.-2208.80 лв. и НР1-5069.82 лева. Постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения администартивен акт, което е и реализирано.

От приложената по делото административна преписка се установява, че на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за 6 БЗС с обща площ 19.94ха. Установява се също така, че отказът за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой „Площи в добро състояние“ за 2014 г. съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. По схемата за преразпределително плащане /С./ е отказано плащане на основание чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. По схемата Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/ е отказано плащане на основание чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г.

Неоснователно се явява възражението в жалбата за липсата на извършени проверки на място на процесните БЗС. Съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва извода за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В конкретния случай по заявлението на [фирма] е извършена административна проверка по данните в И. и СИЗП, а не проверка на място, съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. Изводите от тези проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, като липсва каквото и да било основание тези изводи да не бъдат възприети от съда.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато :т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година.Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи.Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане.

С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства – картите на блоковете на земеделското стопанство, протоколи от извършените административни проверки, писмо изх.№13-1439/12.03.2015г на министъра на ЗХ и заключението на вещото лице безспорно установяват, че шест БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя са изцяло недопустими за подпомагане, поради това, че не попадат в слоя”Площи в добро земеделско състояние„ за кампания 2014година, а за три БЗС-та площите са частично признати.Тук е мястото да се посочи, че по отношение основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП/ заявените площи не са включени в специализирания слой за 2014година/, касаторът не е подал възражение срещу обновения специализиран слой, нито е оспорил Заповед на министъра на земеделието и храните №РД-46-287/06.03.2015година, с която е одобрен специализирания слой. Действително в изготвената експертиза вещото лице посочва, че при посещение на място на спорните площи-15.03.2016година е констатирало, че парцелите са почистени и има същестевно по-малко единични дървета, но тъй като тази проверка е извършена в един по - късен период, а не към релевантния процесен период, през който е установяван специализирания слой „Площи допустими за подпомагане” за кампания 2014година, законосъобразно съдът не е кредитирал заключението в тази част.

С процесното уведомително писмо правилно е определен процентът наддекларирането, надвишаващ 50% и по трите схеми - СЕПП, С. и НР1, което също се потвърждава от СТЕ. Въз основа на този процент и съгласно чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., и Регламент ЕО №65/2011г. правилно е определен и размерът на на наложената санкция за бъдещ период.

По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основания чл. 211, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 613/2015 г. на Административен съд – Враца. Решението е окончателно.